Читать «Съветът на злото» онлайн - страница 21

Неспирният вой на алармата го накара да се опомни. Шумът започваше да го дразни, но не можеше да установи откъде идва. Наведе глава с надеждата, че някой звук ще го упъти към Базилиск. И наистина, почти веднага долови далечен вик, последван от силен трясък. Джейк се затича по посока на звука.

Коридорите бяха широки и прави. Тук-там имаше следи от престрелка, но все така не се забелязваше нито едно тяло, на някой, имал нещастието да се изпречи пред Базилиск. Джейк зави зад ъгъла и машината за напитки до него избухна в дъжд от искри. Пробитите кутийки се пръснаха навсякъде. Газираната струя излизаше със свистене и ги тласкаше напред. Джейк усети, как една ръка го сграбчва и рязко го дръпва под касата на близката врата.

— Наведи глава — нареди Базилиск.

В касата се вряза поредният лазерен лъч, сцепи дървото и посипа косата на Джейк с парченца мазилка.

— Какво е това?

— Успяха да активират една от военните разработки на института и я насочиха срещу нас. Силите ми нямат ефект върху нея. Нещо като робовойник.

Джейк рискува и надникна иззад ъгъла. В края на коридора стоеше гигант, висок два метра и половина, а зад него се бяха свили няколко учени в бели престилки. Силуетът на робовойника напомняше на човешки. Гладката му метална кожа покриваше извивките на крайниците му и предпазваше ставите. Главата му представляваше прост купол с Л-образен процеп на мястото, където трябваше да са очите. Някой бе нарисувал чифт очи над визьора на машината, но те не й придаваха по-миловиден вид.

Джейк мярна енергиен проблясък, подобен на светкавицата на фотоапарат, в очите на робовойника. Той изстреля нов лъч жълт лазер и отнесе парче от мазилката до ухото на момчето.

Джейк усети парченцата мазилка по лицето си.

— Ако останем да се крием тук, просто ще срине стената, за да стигне до нас! Направи нещо!

— Уф… Не мога. Силите ми действат само на живи мишени.

— На живи? Искаш да кажеш, че не можеш да направиш нищо срещу гигантския робот в дъното на коридора?

Гласът на Базилиск доби язвителна нотка:

— Не, мога. Мога да се крия, докато ученикът ми не реши коя способност от широкия си спектър на владение да приложи.

Джейк се подразни от засуканите фрази на Базилиск, но сдържа подигравателната си забележка. Снизходителният тон на злодея вече му бе дошъл до гуша. Джейк усети с негодувание, че ръцете му започват да парят — радиоактивното сияние бе дошло. Претърколи се в коридора като героите от филмите и изстреля кълбо лазерни лъчи към робота.

Улучи безпогрешно. Таблото за съобщения до робота избухна в пламъци заедно с няколко от плоскостите на тавана. Блясъкът от експлозията се разнесе и Джейк се смая.

— О, не!

Роботът бе невредим. Джейк бе сам пред него, клекнал насред коридора като примамка. Той се хвърли към прикритието, а в плочките на пода се заби нов лазерен лъч, който изора бразда до мястото, на което бе застанал.

— Не действа!