Читать «Стефани Плъм или г-ца Сватовница» онлайн - страница 66

— Ние само се преструваме.

— Дори няма да питам дали Рейнджъра знае. Горкият стар Дийзъл ще бъде мъртъв, ако Рейнджъра узнае.

Погледнах към Дийзъл.

— Може би — каза той, — но не е вероятно. Трудно е да бъда убит. Нали не трябва да се обличам официално за цялата тази бутафория?

— По-добре да ме поканиш — вметна Лула. — Наистина ще се газирам, ако се омъжиш, без да си ме поканила. А ако искаш да запазиш работата си, добре е да поканиш и Кони.

— Това не е истинска сватба — обясних аз.

— По дяволите, не ми пука. Измислена. Истинска. Все пак е сватба. Ще има ли торта?

— Няма торта.

— Каква е тази долнопробна сватба, която няма торта?

— Права е — казах на Дийзъл. — Би трябвало да вземем и торта.

— Виждам, че трябва да се заема с това — обяви Лула. — Ето какво ще направим. Остави ме в офиса, а аз ще взема Кони и двете ще купим тортата. Тогава ти, Дийзъл и Боб ще можете да отидете да посрещате гостите, защото вече е почти четири.

— Няма да има никакви гости — обясних аз. — Това е сватба в тесен семеен кръг.

— Каквато и да е — каза Лула. — Да тръгваме.

— Как мина с Бърни? — попитах Дийзъл на път за дома на родителите ми.

— Събраха се отново с Бети. Поне за известно време. А и той изгуби способността си да кара хората да се обриват. След като Клафън се ожени, всичко ще е изпълнено и ще можеш да си получиш Анни.

— Вероятно обвиненията ще са отпаднали, докато я заведа. Ако не са, ще направя всичко необходимо, за да я пуснат отново под гаранция, така че да не влиза в затвора.

— Оценявам го — каза Дийзъл. — Тя е от планетата Ик, но все пак е добър човек.

Тринадесета глава

— Ама че изненада — каза майка ми, когато Дийзъл, Боб и аз влязохме през вратата. — Ще останете ли за вечеря? — Очите й се разшириха: — Какво е това на челото ти?

— Обрив, а и само се отбихме да ви видим.

— Ти не се обриваш — отбеляза майка ми. — Не си спомням някога да си имала пъпки.

Баба влетя откъм кухнята.

— Я виж ти! Това е онзи, големият! Не е ли това наслада за очите?

— Благодаря — отвърна Дийзъл.

Смушках го с лакът.

— Тя говори за Боб.

Зад нас се чу тряскането на вратата на кола и Мари Алис изприпка в къщата. Следваха я Анджи, Албърт и Валъри с бебето на ръце. Всички бяха официално облечени.

— Мили боже! — възкликна майка ми. — Какво става?

— Каза ли й вече? — попита ме сестра ми.

— Не. Току-що пристигнах.

— Е, кажи й! — настоя Валъри. — Това е толкова вълнуващо!

Звънецът иззвъня. Беше Анни с мировия съдия.

— О, господи! — каза, когато видя челото ми.

Самата тя беше в пъпки от главата до петите, но те завяхваха, и тя беше колкото намазана с мехлем, толкова и с грим.

Баща ми беше във всекидневната и гледаше телевизия. Той увеличи звука и се опита да остане незабележим в стола си.

Погледнах към Дийзъл, който се поклащаше на пети и се усмихваше.

— Давай, скъпа — подтикна ме той. — Кажи им щастливата новина.

— Точно щях да го направя — отвърнах му аз.

— Какво? — попита баба. — Какво?

— Дийзъл и аз решихме да се оженим… днес.

Майка ми пребледня и се прекръсти.

— Света Дево, майко божия…