Читать «Стефани Плъм или г-ца Сватовница» онлайн - страница 67

— Ами Джоузеф? — попита баба.

Можех да почувствам как паниката се надига към гърлото ми. Погледнах към Дийзъл за помощ.

— Той е извън града — каза само годеникът ми.

Аз неволно издадох звук, все едно някой ме души.

— Гррр…

— Това беше всичко, което можах да измисля — прошепна спътникът ми. — Не ме бива за подобни глупости.

Майка ми дълбоко си пое въздух.

— Бременна си! — заяви тя.

— Не!

— Това не е ли страхотно? — гърлено каза Валъри. — Две нови бебета!

Сега вече и баща ми стана на крака.

— Бебета? Кой ще има бебета?

— Стефани — поясни сестра ми. — Тя ще има бебе и ще се омъжва.

Баща ми беше объркан. Огледа стаята. Джо го нямаше. Рейнджъра го нямаше. Очите му се спряха върху Дийзъл.

— Не и психото! — каза той.

Дийзъл въздъхна дълбоко.

Баща ми се обърна към майка ми.

— Донеси ми ножа за месо. И се увери, че е остър.

Звънецът отново иззвъня. Лула и Кони се втурнаха вътре с тортата. Беше огромна сватбена торта. На три етажа, с младоженка и младоженец на върха.

— Намерихме я! — обяви Лула. — Мери Бет Крийнски се е изплашила и е отменила сватбата си през уикенда и ние получихме торта на невероятно изгодна цена. „Тейсти Пейстри“ тъкмо щяха да я изхвърлят на боклука. Пристигнахме там точно навреме.

— Това е жълта торта декорирана с лимон между блатовете — поясни Кони.

— Сложете я върху масата в трапезарията — нареди баба. — Добре ли изглеждам за снимките? Косата ми наред ли е?

Снимки! Вал би искала да има сватбени снимки.

— Не се сетих да донеса фотоапарат — признах си аз.

— Не се притеснявай — каза сестра ми. — Аз донесох своя.

— Да, и двете с Кони се отбихме до магазина и взехме едно от онези еднократни неща — продължи Лула.

— Трябва да направиш снимки на булката — заяви баба.

Очите на всички се обърнаха към мен. Тази сутрин бях излязла набързо от нас. Все още бях облечена с дрехите, които грабнах от пода, а на главата си бях сложила бейзболна шапка. И на лицето си имах две огромни пъпки.

— Няма проблем, тиквичке — успокои ме Дийзъл. — Мисля, че изглеждаш… готина.

Представих Анни и мировия съдия, а Албърт Клафън се обля в пот.

— Мисля, че те познавам — каза той на Анни. — Срещали сме се само веднъж и то преди известно време.

Анни му се усмихна:

— Толкова се радвам да те видя отново, Албърт.

Клафън носеше костюм и вратовръзка и подръпна яката на ризата си:

— Не мога да дишам.

— Бързам да се омъжа — провикнах се аз.

— Трябва да се подпишат някои документи първо — каза Анни. — Албърт, подпиши тук като свидетел. И Валъри. И Стефани тук.

Наблюдавах Дийзъл, докато подписваше.

— Само „Дийзъл“? — попитах го. — Нямаш ли фамилно име?

— Това е всичко, с което разполагам — отвърна ми той. — Името ми е Дийзъл.

— Трябва да отида до тоалетната — оповести Албърт.

— Не! — рязко казах аз. — Ще трябва да стискаш! Всички да си застанат по местата. Валъри, ти застани до мен. Албърт, ти застани до Дийзъл.

Мировият съдия се зае със задълженията си и извади малката си книга с церемонията.

Лула ни направи снимка, а майка ми започна да плаче.

Албърт стоеше като закован на мястото си, лицето му беше бяло, а бузите му бяха обагрени в червено. Дийзъл го сграбчи за гърба на сакото и го придърпа към себе си, така че четиримата да сме в една редица.