Читать «Стефани Плъм или г-ца Сватовница» онлайн - страница 64

Двете бяха поставили огромното червено сърце върху бюрото на Кони. Капакът беше махнат, а кутията бе наполовина празна.

— По-добре си вземи някой бонбон, преди да са свършили — подкани ме Кони. — Решихме, че това ще ни е обядът.

— Кое е сладурчето, което ти ги е изпратило? — попитах Лула.

— Голямото сладурче — отговори ми тя. — А и аз си имам само едно сладурче в момента. Той е моята страхотна, огромна порция изпепеляваща любов. Не мислиш, че Рейнджъра ще го убие, нали?

— Двамата с Танк са като братя.

— Да, но си спомни как в Кръстникът се отърваха от бедния Фредо.

— Рейнджъра няма да се отърве от Танк.

Подозирах, че цялата история със затвора щеше да се стори на Рейнджъра доста забавна.

— Какви са плановете за днес? — попита Лула.

— Ще отида да проверя Джийни, Шарлийн и Лари Бърлю. Искаш ли да дойдеш с мен?

— Разбира се, че да! Може да подишам малко чист въздух след всичките тези бонбони, които изядох. Вече ми се повдига. И какво е това отвратително нещо в средата на челото ти? Непрекъснато го чешеш. И имаш още едно в средата на бузата си.

Изтичах до банята и се погледнах в огледалото. Имах пъпки! Гадост! Двойна гадост!

Първо се отбихме в дрогерията за някакъв мехлем. Втората ни спирка беше в Службата за регистрация на превозни средства. Шарлийн беше зад гишето и цялата сияеше. Помаха ни, когато ни видя, и ние прередихме опашката.

— Извинете ни — обясни Лула на групата недоволни. — Изпълняваме поръчка на Купидон. А вие трябва да се замислите по отношение на враждебността си или малкият херувим няма да дойде при вас тази година.

— Искам отново да ти благодаря, че гледа децата — каза Шарлийн.

— Няма защо. Просто исках да се убедя, че всичко ще е наред.

— По-добре е от всякога — продължи тя. — Какво ти е на лицето?

— Виж сега, не е ли чудесно? — попита Лула, докато излизахме от сградата. — Това не ти ли стопля сърцето някак? Казах ти, че любовта витае във въздуха.

Следващата ни спирка беше месарският магазин на Лари Бърлю.

Когато влязохме, той обслужваше някакъв клиент, затова с Лула застанахме отстрани. Погледнах към кафенето през улицата и видях Джет да ми маха. Усмихна ми се и вдигна палеца си нагоре. Отвърнах й със същия жест.

Клиентът си тръгна и аз пристъпих напред.

— Как мина вечерята? — попитах Бърлю.

— Беше страхотна. Месото беше перфектно. И го сервирахме с малки морковчета и пресни картофи. А снощи си приготвихме агнешки ребърца и беше сензационно!

— Да, а ти получи ли нещо? — попита Лула.

— Разбира се — отвърна Бърлю. — Имаше достатъчно за всички. Дори ни остана.

Лула ми хвърли един поглед.

— Ще се наложи Дийзъл да си поговори с него на четири очи.

— Направил съм резервация за ресторант за Джет и мен за довечера — каза Бърлю. — Свети Валентин е.

Той се взря по-отблизо в мен.

— Да не би да имаш обрив? Нали знаеш, че обикновено се дължи на алергична реакция към нещо. Да си яла наскоро миди?