Читать «Стефани Плъм или г-ца Сватовница» онлайн - страница 65

— Да си изкарате приятно довечера — отвърнах аз, като усилено се опитвах да не разчеша пъпката върху челото си. — Обади ми се, ако имаш нужда от още някаква помощ.

— Този да не е смахнат или какво? — попита Лула, докато се наместваше в ескейпа. — Тази Джет е щастливка. Не всяко момиче получава мъж, който толкова добре разбира от месо.

Погледнах се в огледалото за обратно виждане и се намазах с още мехлем.

Беше работен ден и Джийни би трябвало да е във фабриката за копчета, което значеше, че нямаше как да се видя с нея, затова се опитах да я намеря на мобилния й.

— Да? — каза тя.

— Стефани Плъм е — представих се аз. — Само проверявам дали всичко е минало добре. Защо не чувам никакви машини около теб?

— У дома съм, с най-гадния махмурлук в световната история.

— Как мина снощи?

— Мисля, че мина добре. Не си спомням много, но той беше все още тук, когато се събудих тази сутрин, така че това е много добър знак, нали?

— Точно така.

— Оказа се, че той не е девствен, но че и няма чак толкова много опит, затова гледахме филма заедно и опитахме част от нещата. След това мисля, че сме заспали. Както и да е, тази сутрин ми изпрати цветя и довечера отново ще излизаме.

— Леле, това е страхотно, Джийни. Наистина се радвам за теб.

— Да, и аз се радвам, но сега ще затворя и отивам да повръщам.

— Мисля, че Боб има нужда да отпразнува всичките тези любовни глупости с една огромна порция пържени картофки — каза Лула. — Той се държа като едно наистина добро куче, докато седеше тук отзад, но изглежда гладен.

— Сутринта изяде един цял диван.

— Е, добре, тогава аз се нуждая от огромна порция картофки. Необходими са ми някакви въглехидрати и мазнини, за да неутрализирам всичкия този шоколад, който изядох.

Спрях с колата пред прозореца на Клък-ин-а-Бъкет и поръчах огромна кутия пържени картофи, две соди и чийзбургер за Боб. Паркирах на паркинга пред заведението и подхвърлих сандвича на кучето.

Дийзъл спря до мен, излезе от корвета и се надвеси над прозореца ми.

— О, Господи, това на челото ти да не би да е обрив? Скъпа, той е огромен.

— Ти имаш ли?

— Не — отвърна той. — Моята имунна система е изключително силна.

— Добър е — отбеляза Лула. — Намира те дори и без да ти се обади по телефона. Прилича на един бял Рейнджър.

— Имам бръмбар — обясних на Лула.

— Искаш да кажеш подобно на онези джаджи на Джеймс Бонд? Като, когато вземаше разни неща от един от онези мъже, с азбучните имена. Кой е той? Ем? Кю? Зет?

— Има ли някой специален от Неназоваемите, който ти прави бръмбарите? — попитах Дийзъл.

— Не. Купих малкия дявол по интернет. И-бей. На много добра цена. Бил използван само веднъж от някакъв, който мислел, че жена му изневерява. Исках да знаеш, че Анни е уредила всичко. Мировият съдия ще бъде в къщата на родителите ти точно в четири.

Лула спря да яде картофките си.

— Я ми обясни какво става?

— Дълга история — отвърнах аз. — Кратката версия е, двамата с Дийзъл ще се престорим, че се женим, за да можем да хванем Клафън да се ожени за Валъри.

— Морели знае ли за това?