Читать «Стефани Плъм или г-ца Сватовница» онлайн - страница 62

— Той почти звучеше като теб — вметна Анни. — Каза, че има да ми съобщи нещо важно. Надявах се, че си се успокоил и че желаеш да поговорим. Не можех да изпусна тази възможност.

— Анни не искаше да ходи някъде надалеч, затова се разбраха да се срещнат в едно кафене на една пресечка от апартамента. Когато тя пристигна там, те я отвлякоха — допълни Бърни.

— Защо не си си взела чантата — попитах аз.

— Точно се бях поразходила за няколко минути — обясни Анни. — Имах само някакви пари в джоба с ключовете, а си мислех, че съм си взела и телефона, но той вероятно е изпаднал от джоба ми някъде. Не мислех, че ще ми трябва нещо повече от това.

— Отведоха ни в лятната къща на Делвина до реката — каза Бърни. — Беше събота вечер. Завързаха ни с веригите и аз направо полудях, така всички се изринаха, включително и аз. След това Делвина и двамата му главорези си събраха нещата и си тръгнаха. Предполагам, че не знаеха какво да си мислят за обривите. Тогава, на следващата сутрин, Делвина и някакъв друг се появиха отново и започнаха да ни разпитват за огърлицата, но всеки път, когато се доближаваха до нас, обривите им ставаха все по-зле и много скоро те вече не можеха да издържат на сърбежите и си тръгнаха. Хубавото беше, че ни бяха приковали близо до банята и веригата бе достатъчно дълга, за да можем да стигаме до хладилника в кухнята. Върнаха се тази сутрин и след това вие ни спасихте.

— Какво се случва с последните ми пет случая? — попита Анни. — За всички ли ще има по един хубав Свети Валентин? Вече на път ли са да срещнат вечната си любов?

— Не знам за вечната любов — казах аз, — но съм почти напълно убедена, че всички ще изкарат един хубав Свети Валентин. Освен Албърт Клафън. Той остана последен.

— О, господи! — възкликна Анни. — Вече е късно.

— Не се тревожи. Имам план. — Погледнах към Бърни: — Ти престана да се чешеш.

— Прекалено съм уморен, за да се чеша.

Много лошо, че се беше уморил. Нямаше да имам нищо против да го заведа при някои мои познати, за да получат по някой и друг обрив. За начало, бившият ми съпруг Дики Ор и моят най-голям враг Джойс Барнхард.

— Ще те заведа у дома при жена ти — каза Дийзъл на Бърни. — Ще те оставя на тротоара и от там нататък зависи от теб.

— Нищо подобно няма да направиш — заяви Анни. — Ще го закараш до някоя дрогерия, за да може да купи картичка за Свети Валентин и кутия бонбони. А след това всички заедно ще отидем у тях и ще се уверим, че нещата между него и Бети ще потръгнат гладко.

Анни имаше добри намерения, но започвах да си мисля, че идва от планетата Ик!

— Чух това! — прошепна Дийзъл.

— Не си!

— Чух го!

— Аз само си го помислих!

— Е, и?

— Почти обяд е — казах на Анни и Дийзъл. — Можете да ме оставите при апартамента ми на път за дома на Бърни в Хамилтън. Трябва да нагледам Боб и да си взема колата. След това трябва да проверя дали Лула има нужда от транспорт до наказателния паркинг, за да си вземе файърбърда. А и искам да проверя как вървят нещата с Джийни, Шарлийн и Лари Бърлю. И последно, но не по важност, имам план за Клафън и сестра ми. Мисля да им кажа, че ще се омъжвам и искам те да са ми кумове. Ще кажа на родителите и на баба ми същото нещо. Тогава всички ще се съберат в къщата на нашите. Ще извикаме мирови съдия и в последния момент ще си разменим местата с Валъри и Албърт Клафън. Страхувам се, че ако не излъжа всички, някой ще се изпусне пред Клафън и той ще се окаже на първия самолет за Буенос Айрес.