Читать «Стефани Плъм или г-ца Сватовница» онлайн - страница 61

— Бърни сам ли си е причинил тези обриви?

— Очевидно е излязъл извън контрол и е заразил всички наоколо, включително и себе си. Нямах възможност да разбера повече от това.

Минахме през града, паркирахме в подземния гараж и взехме асансьора до апартамента на Анни. Дийзъл отвори вратата, а аз се обърнах, погледнах Флаш и направих гримаса. Лицето му се покриваше с пъпки.

— О, по дяволите! — Бърни се обърна към Флаш. — Наистина съжалявам. Не го правя нарочно, кълна се. Обривите просто изтичат от мен.

Флаш се почеса по корема.

— Появяват се навсякъде. Какво да правя?

— Стой далече от Бърни и се намажи с кортизонов крем — посъветва го Дийзъл.

Флаш изтича надолу по коридора и натисна копчето на асансьора.

Бърни влезе в апартамента на Анни, като накуцваше.

— Имам пъпки и по стъпалата — каза той на Дийзъл. — Имам навсякъде. Трябва да ми помогнеш. Не искам никога вече да видя и една пъпка.

Стоях, колкото се може по-далеч от Бърни. Бях в коридора, който водеше към спалнята и наблюдавах всички останали, които бяха във всекидневната.

— Ами Анни? — попита партньорът ми. — Ще я оставиш ли на мира?

— Бях прикован за нея цели два дни. Не искам никога повече да я виждам.

— Мислех, че сме изградили връзка — обади се тя.

Бърни се почеса по ръката.

— Да, може би. Предполагам, че си добре. Не знам. Не мога да мисля нормално. Иска ми се да се накисна в студена вода или нещо подобно.

— Говорих с Бети — казах на мъжа. — Тя би искала да си остане омъжена, но има някои изисквания.

— Каквото и да е! Боже, погледни това! Имам пъпка дори под нокътя на пръста си!

— Ще те заведа у дома и ще ти намеря някакъв мехлем — каза Дийзъл, — но първо трябва да разбера за Делвина. Как успя да ви хване и двамата с Анни?

— Бях полудял — обясни Бърни. — Опитвах се да стигна до Анни, но ти я беше преместил от къщата й и аз не можех да я намеря. Така че стигнах до идеята, че може би тя е оставила нещо, което би могло да ми даде някаква следа. Нали знаеш, нещо като адрес, написан на тефтер. Случва се през цялото време по телевизията. Проблемът беше, че влязох с взлом в дома й и се натъкнах на двама тъпаци, които обръщаха мястото с главата надолу. Толкова съм глупав. Просто сам им се наврях в ръцете.

— Делвина е бил първоначалният собственик на огърлицата — обясни Анни. — Дочухме да си говорят с шофьора му и навързахме историята. Колието имало гравирана на гърба си банкова сметка. Изглежда Делвина е бил разследван за данъчни измами и не искал огърлицата да бъде намерена в някой от неговите имоти, затова я подарил на приятелката си. Когато разбрал, че я е заложила, само дето не получил припадък. — Анни започна да се чеше по ръката, след това спря насред почесването и пъхна ръцете в джобовете си. — Бил стигнал наистина близо до намирането на колието, но по някаква причина собственикът на заложната къща решил да инсценира обир. Затова, разбира се, Делвина тръгнал да търси мен.

— Беше си чисто лошо стечение на обстоятелствата, че попаднах там — започна Бърни. — Те не намериха бижуто в къщата на Анни, но тъй като влязох с взлом, те решиха, че имам някаква връзка с нея. И след това се разтърсиха и намериха номера й в моя мобилен телефон. Така че един от хората на Делвина й се обади и се представи за мен.