Читать «Стефани Плъм или г-ца Сватовница» онлайн - страница 58

Къщата на Делвина беше огромна и безформена. На два етажа. Имаше гараж за четири коли, но линкълнът беше паркиран на кръговата алея пред къщата. От тази страна нямаше много прозорци — един малък горе и един малък долу. По всяка вероятност, бани. Интериорните външни щори, подобни на тези в плантациите, бяха плътно затворени. Още един прозорец на горния етаж с драпирани пердета. Без съмнение, спалня. Огромна замръзнала ливада се простираше между двете къщи.

— Трябва да я огледаме отвътре — каза Дийзъл. — Трябва да разберем колко хора има.

— Изчакайте тук — отвърна Флаш. — Това е работа за Флашман.

Той изтича през поляната, залепи се за сградата и остана заслушан.

— Скоростта неговото Неназоваемо нещо ли е? — попитах аз.

— Доколкото знам, той не е от Неназоваемите. Просто тича бързо.

Флаш се запромъква около къщата, като на интервали спираше и се ослушваше, докато гледаше към прозорците. Зави зад един ъгъл и изчезна, а двамата с Дийзъл зачакахме търпеливо. Минаха пет минути и търпението ми започна да се изпарява.

— Успокой се — каза моя спътник. — Той е добре.

Няколко минути по-късно Флаш се появи и спринтира през поляната обратно при нас.

— Делвина и шофьорът му са вътре. И двамата са покрити с обриви. Намазани са с нещо като бял крем, но очевидно не им помага. Анни е там. Изглежда добре, освен че и тя е с обриви. На глезена си има гривна с дълга верига, която е прикачена към нещо в друга стая. Мисля, че е будоар. Не мога да съм напълно сигурен от мястото, където бях. Всички са в задната част на къщата в голямата всекидневна, към която е и кухнята. Там има още един човек, който е окован. Мисля, че трябва да е Бърни. Никога не съм го виждал лично, но съм виждал негова снимка и мисля, че е той. Не успях да видя родилното му петно, защото той също е покрит с обриви, а по лицето му има бял крем.

— Това е странно — отбеляза Дийзъл. — Защо Бърни сам ще си причини обриви?

— Не знам — отвърна Флаш, — но тези хора не са щастливи. Всички говорят едновременно, ръкомахат и се чешат.

— Има ли още някой в къщата? — попита партньорът ми.

— Не и който да можех да видя.

— Трябва да вляза в къщата и да изведа Анни и Бърни — каза Дийзъл. — Не искам да влизам с гръм и трясък и да рискувам някой да бъде наранен. Нужно ми нещо, което да им отвлече вниманието.

Вече знаех защо бях поканена.

— Предполагам, че ще трябва аз да го направя — казах.

Дийзъл ми подаде ключовете от корвета.

— Разиграй сценката дама в беда. Ако успееш да ги привлечеш към предната част на къщата, ние ще можем да влезем отзад.

Изтичах до колата и седнах зад волана. Изчаках, докато вече не се виждаха коли, заобиколих сивика и рязко завих надясно към алеята на Делвина. Имотът нямаше врата, но живият плет беше изрязан под формата на колони от двете страни на входа на алеята. Преднамерено накарах корвета да се хлъзне и да помете изкастрената колона на Делвина и наместих колата доста навътре в двора. Преборих се с въздушната възглавница и се измъкнах от леко смачканата кола.