Читать «Стефани Плъм или г-ца Сватовница» онлайн - страница 55

— Той знае всичко — каза Танк. Очите му се бяха втренчили в моите. — Всичко!

О, Боже!

— Кой бар изпотрошихте вие двамата?

— „Слай Дог“ — отговори Танк. — Колата е на паркинга до бара.

„Слай Дог“ беше кръчма, в която се отбиваха тези, които отиваха или се връщаха от събитията в Соверин Банк Арена. Интериорът на бара се променяше в зависимост от събитието, което се провеждаше, а аз не бях сигурна какво е било тази вечер. Можеше да е било рок концерт или хокеен мач, или надпревара с огромни камиони. Намираше се точно извън Бърг и беше може би на около километър от апартамента на Лула.

Подкарах по Пери Стрийт към Брод Стрийт и се понесох през центъра на града, като излязох на гърба на арената и на бара. Влязох в паркинга и паркирах зад черния джип.

Лула седеше на мястото до мен, а Танк на задната седалка. Погледнах приятелката си.

— Имате ли някакъв план?

— Хей, Шрек — извика тя назад към Танк, — имаш ли план?

— Предполагам, че трябва да те закарам у дома — отговори той.

— Да — съгласи се Лула. — Би било любезно да го направиш. Може да се наложи да се отбием през дрогерията. Не бих искала да ми свършат… нали знаеш, каквото и да било.

Погледнах към Танк в огледалото за обратно виждане. Очите ни се срещнаха и той се усмихна.

Бе станало единадесет часа, докато се прибера у дома. Лампите в апартамента ми не светеха, освен нощната лампа в банята, която хвърляше светлина и към спалнята. Дийзъл и Боб спяха на леглото един до друг. Гостът ми беше гол, доколкото можех да съдя по ръката, която бе преметнал през Боб.

Вмъкнах се в банята и се преоблякох в тениска и боксерки. Отидох на пръсти до другата страна на леглото и се промъкнах до Боб.

— Всичко ли приключи добре? — попита Дийзъл, а гласът му звучеше нежно в тъмнината на стаята.

— Да. Платихме гаранцията и след това двамата заедно се прибраха. Може би звучи странно да го кажа, но беше… хубаво. Мисля, че те наистина се харесват.

— Щастливци!

— Има ли някой такъв и за теб? Някой, когото наистина харесваш?

— Точно сега наистина харесвам теб. И много повече би ми харесало, ако си смените местата с Боб.

— Няма начин!

— Струваше си да опитам — заяви той.

В един часа телефонът му иззвъня. Докато се събудя и разбера какво става, Дийзъл вече беше преполовил разговора си с този, който се обаждаше.

— Не го изпускай от очи — казваше той. — Извикай още някого, ако трябва и ми се обади, ако тръгне нанякъде.

Бях полуседнала, облегната на единия си лакът.

— Какво беше това? — попитах, когато той остави телефона си обратно на нощното шкафче.

— Лу Делвина току-що се е появил. Паркирал е на алеята и се е чесал през цялото време, докато стигне от колата до къщата. Флаш каза, че успял да го види през кухненския прозорец и Делвина бил целият в обриви.

— Бърни!

— Да, така изглежда. Не знам какви са им отношенията, но не изглежда да са приятелски, ако Делвина се чеше така.

Боб се бе преместил от леглото по някое време през нощта и сега имаше голямо празно място между мен и Дийзъл. Той потупа по него.