Читать «Среднощният диамант» онлайн - страница 246

След няколко примигвания изцъклените му очи успяха да се фокусират върху лицето ми. Каза нещо на баланкуански, а после се намръщи, сякаш беше осъзнал какво е направил, но не можеше да го промени. Най-после успя да изрече нещо на осфридиански, но то беше толкова тихо, че със звънтящото си ухо не можах да разбера всичко: „… не се тревожи… не мога да се залутам далече… не и когато… моята Сааса е тук… аз…“. Превключи на баланкуански, а после гласът му заглъхна и той замълча — лицето му побеля като платно, когато болката се върна.

По бузата ми се стече сълза, но нямах свободна ръка, за да я изтрия. Взирах се в стълбите, призовавайки със силата на волята си Илайджа да се появи, макар да бяха минали само две минути. Обърнах се обратно към Грант и се улових, че говоря несвързано.

— Не биваше да идваш. Не се предполага да си тук. Трябваше да заминеш да преследваш страстта, която те е обсебила.

Той затвори очи, но устата му изглеждаше така, сякаш искаше да се усмихне. Навлажни устни няколко пъти, а аз се наведох по-близо, за да чуя следващите му дрезгави думи:

— …всъщност съм обсебен от теб.

Нещо се раздвижи в периферното ми зрение. Илайджа. Беше се върнал толкова бързо, че се запитах дали просто беше решил да се откаже. Миг по-късно надолу по стълбите се стрелна Сайлъс с пепеляво лице.

И тогава позволих на сълзите да рукнат.

34

В дните, които последваха, Кейп Триумф бе преобърнат надолу с главата. Губернаторът Дойл не бе знаел нищо за измяната на сина си, но трябваше да се справи с последиците му, работейки с други водачи на колониите и агенция „Макгру“. На икорите бе разрешено да се разположат на лагер в покрайнините на града и отправиха оплакванията си в дипломатически разговори, за чието улесняване помогна Тамзин.

Илайджа, както бях заподозряла, беше човекът, който шифроваше и разшифроваше баланкуански съобщения за Том. Илайджа бе разкрил пълния мащаб на конспирацията едва наскоро. Това знание се бе появило непосредствено след все по-усилващо се смущение от работата на Том, но страхът, че отмъщението може да засегне семейството му, беше възпрял Илайджа да скъса с него. Сега, свободен, той си откупи амнистия, като разказа всичко, което знаеше. Гледката как Том се кани да ме убие, се беше оказала катализаторът, който най-сетне беше разтърсил Илайджа. Беше се разочаровал твърде много от Том и се беше привързал твърде много към мен, доказвайки по този начин, че Том греши. Близостта, привързването и отношението към другите като към човешки същества, а не пионки, в крайна сметка не бяха слабост.

А Грант? Е, Грант не беше лесен за убиване.

Един лекар извади куршума и каза, че не е засегнат нито един жизненоважен орган, но опасността от инфекция или твърде голяма загуба на кръв още висяха застрашително над нас в онзи първи ден. Прекарах тези часове в агония, докато Грант ги преживя силно упоен от обезболяващи в дома на Сайлъс. Най-сетне лекарят обяви, че Грант ще се възстанови напълно, и докато постепенно се съвземаше от ефекта на болкоуспокояващите, той се оказа непокорен пациент. Мразеше да го ограничават. Особено много мразеше някой да го обслужва. Това го правеше по-кисел и намусен от обикновено, но Сайлъс, Айана и аз нямахме нищо против, докато се редувахме да му правим компания.