Читать «Среднощният диамант» онлайн - страница 244

— Нито пък аз — изрече познат глас. — Дръпнеш ли онзи спусък, аз също ще дръпна моя.

Все още целейки се в мен, Том хвърли поглед през рамо към стълбите. Препречваше видимостта ми, но знаех кой стои там.

— Господин Елиът, нали така? Шпионин и предполагаем собственик на магазин. Докато милейди се появи тук, бих казал, че вие сте най-добре пазената тайна в Кейп Триумф.

— Свали пистолета и се изправи — каза Грант.

— Как така се разпореждате? Нима наистина сте готов да пожертвате едно невинно момиче заради агенция „Макгру“? — Когато Грант не отговори, Том цъкна с език. — Е, Авиел, ето ти сега. Някой, който не се страхува да си изцапа ръцете.

— Тревожи се за себе си — каза Грант. — Ако я застреляш, аз ще застрелям теб. Ако се предадеш, може да останеш жив. Това са вариантите ти за избор. Аз ще си тръгна оттук и в двата случая. За мен няма разлика.

— О, стига. Разбира се, че има разлика. Ако остана жив, ти се сдобиваш със славата, че си ме прибрал за разпит.

Умът ми препускаше. Том отново се държеше твърде небрежно точно както когато бе знаел, че пищовът ми не е зареден. Вярно, точно сега беше в задънена улица с Грант, но Том не беше от типа хора, които просто да си седят кротко, когато за една ситуация сякаш не съществуваше очевидно решение.

— Грант, идва някой друг! Той просто нарочно ни губи времето!

Том още беше обвил едната си ръка около гърдите ми, което му позволяваше да облегне тежестта на тялото си на мен, но държеше главата и врата си извити, за да наблюдава Грант. Тази поза едва ли беше удобна, но освен това Том не можеше да рискува да бъде атакуван незабелязано.

— На малко име ли си говорите с него? Нищо чудно, че изглежда, вечно беше затънала в такива романтични проблеми. Никога не се влюбвай в мъж, който носи две лица, Авиел. А, господин Елиът, предполагам, че всъщност не сте толкова безразличен към…

Ето. Именно това бях очаквала. Знаех, че Том ще трябва да се раздвижи в крайна сметка. Не можеше да остане дълго в тази неудобна поза. И макар че не ме пусна, тази лека промяна в позата на тялото му ми даде единствения шанс, който щях да имам да нанеса ответен удар. В няколкото секунди, през които ръката му помръдна, се раздвижих и забих рамо в лицето му с цялата си сила. Той моментално стреля, но аз се бях отдръпнала точно колкото да избегна дулото. Пищовът обаче гръмна точно до главата ми и изстрелът изпрати шокова вълна от болка из цялото ми ухо. Светът внезапно утихна и чувах от тази страна само звънтене.

Грант също не губи време и прекоси стаята в миг, издърпвайки Том от мен. Двамата се вкопчиха в схватка на пода: всеки се опитваше да насочи пищова си за смъртоносен изстрел. Бяха твърде близо един до друг и заради цялото блъскане не можеха да се прицелят ясно. На Том му беше останал един куршум и трябваше да е сигурен, че изстрелът му ще е точен. Макар и с два куршума, Грант също трябваше да бъде предпазлив. Хвърлих поглед наоколо да потърся някакви оръжия, но видях само празния пищов, който Том беше избил от ръката ми. Вдигнах го отново и се приближих към двамата мъже.