Читать «Среднощният диамант» онлайн - страница 236

Но можех да видя ясно оръжията им и да усетя пукащото сред тях напрежение и опасността, която представляваха, макар да не правеха заплашителни движения. И никой не ги нападаше, но всъщност кой можеше? Част от полка на Кейп Триумф неотдавна бе повикан във външните граници, а във форта имаше само учебен полк. Присъстващата милиция бе малочислена, а доста от членовете й изглеждаха готови да побягнат.

Само едно нещо успя да отвлече вниманието ми от това странно зрелище. Седрик, Аделейд и един техен познат адвокат стояха в края на платформата с бесилката. Уорън Дойл също стоеше там и държеше пистолет, насочен към приятелите ми. Губернаторът Дойл стоеше по-надолу от тях и изглежда, разговаряше с икорите. Или не забелязваше, или не го беше грижа за действията на сина му точно в този момент. Може би смяташе, че има по-сериозни проблеми.

Вероятно имаше, но моето внимание беше насочено към Седрик, Аделейд и онзи пистолет. Лицето на Уорън имаше отчаяно, почти безумно изражение, и ми се искаше да изтичам направо там горе и да направя нещо, каквото и да е, за да го спра. Твърде много хора препречваха пътя ми и не знаех какво щеше да направи Уорън, ако внезапно се почувстваше заплашен.

— Не са ви причинени неправди — казваше губернаторът. — Всички се съгласихме на договорите. Всички им се подчинихме. Вие имате вашата земя, ние имаме нашата.

От редиците на икорите отговори дълбок мъжки глас, някъде близо до предните редове. Осфридианският му беше добър, макар че провлаченият говор все пак напомняше за далечните краища на Осфрид:

— Войници навлизат в земята ни и нападат селата ни — войници от мястото, което наричате Лорандия — каза той. — А собствените ви хора им помагат и им позволяват да прекосяват териториите ви.

— Невъзможно! — възкликна губернаторът. — Придвижването на лорандийци във вашите земи означава, че ще нападнат във фланг нашите. Никой мъж сред нас не би допуснал подобно нещо.

— Родният ви син би го допуснал.

За един миг светът ми застина. Този отговор беше изречен от жена. И бих разпознала гласа й навсякъде.

Пробих си път напред през стена от вцепенени зяпачи и се опитах да се добера до по-добра наблюдателна точка. Беше Тамзин, трябваше да е тя, но беше твърде обвита в сенки, за да я видя. Няколко членове на милицията бяха коленичили зад преобърната каруца и аз се изкатерих до горната й част, без да обръщам внимание на протеста им.

— Синът ви и други изменници работят с лорандийците, за да възбудят раздор и да изтеглят осфридианската армия от централните колонии и да могат Хадисън и други да въстанат срещу короната — продължи Тамзин.

Тамзин. Жива и здрава. С икорите.