Читать «Среднощният диамант» онлайн - страница 238

— Кои сте вие? Защо смятате, че имате каквото и да било право да задържате сина ми?

— Защото имаме срещу него цяла планина от доказателства за измяна. Събираме ги от месеци.

— За кои „ние“ говорите? — настоя губернаторът.

— Агенция „Макгру“. Работя за тях. — Грант не се поколеба, нито изгуби самообладание. Изражението му все още беше твърдо и непреклонно. Но видях как нещо избледня в очите му, погубването на една мечта, за която се беше борил толкова дълго време. Сърцето ми се късаше.

Грант беше измамен.

Пристъпих колебливо към него и тогава Аделейд възкликна:

— Тамзин!

Извъртях се рязко и видях Тамзин да се качва по паянтовите стълби. Веднага затичах към нея. Аделейд ме следваше плътно и едва не съборихме Тамзин през ръба на платформата с прегръдките си.

— Какво стана? — извика Аделейд.

Вкопчих се в ръкава на Тамзин и сега вече не можах да спра сълзите.

— Мислех, че сме те изгубили отново.

— Не — каза ми тя. — Но никога повече няма да се кача на проклет кораб. — Собствените й кафяви очи вече се пълнеха със сълзи. Беше истинско чудо да я гледам облечена в целия този ярък кариран плат, с блестящата й коса, увита в сложни плитки.

Говорехме една през друга, смеехме се и задавахме въпроси и просто се дивяхме, че изобщо сме там. Резкият глас на Сейлъс ни сепна и ни изтръгна от радостното оживление заради повторната ни среща.

— Торн. Една дума.

Вдигнах поглед и видях, че сега както Уорън, така и Грант бяха изчезнали. Сайлъс стоеше близо до губернатора Дойл, който говореше с командир от форта. Няколко други войници бяха пристигнали и се бяха подредили в хлабав, но бдителен обръч около икорите. Седрик се отдели от нас с Аделейд точно зад себе си.

Двете с Тамзин се държахме за ръце и гледахме как тримата говореха приглушено.

— Какво става? — попита тя. — Не очаквах, като се върна, да заваря това. Каквото и да е то.

— Дълга история — казах.

— А това? — Тя кимна към арбалета, пъхнат под мишницата ми.

— Също дълга история. Вероятно не толкова дълга като твоята.

Лицето на Аделейд светеше, когато се върна:

— Господин Гарет каза, че има достатъчен обрат в доказателствата, за да анулират присъдата! Все още има да се свършат много неща, преди Седрик да бъде изцяло оневинен, но засега…

— Мира!

Погледнах над ръба на платформата и видях Айана да стои долу с мрачно и сериозно лице.

— Веднага се връщам — казах на приятелите си. Стрелнах се надолу по стълбите.

— Трябва да намериш Грант — каза веднага Айана. Хвърлих озадачен поглед нагоре към платформата:

— Мислех, че сигурно е отвел Уорън, когато се появи Сайлъс?

— Да, но се боя, че след като го стори, ще изчезне. Ако не е изчезнал вече.

Цялата онази по-раншна радост се оттече от мен:

— Как да изчезне?

— Това беше резервният му план — ако мисията не сработи или самоличността му бъде разкрита. Да се махне от Кейп Триумф веднага, преди да бъде лесно запомнен. Да приеме друго име на друго място, да намери работа в някоя търговска компания с надеждите най-сетне да отиде там с делегация, на която е даден достъп до границата или дори точно отвъд границата.