Читать «Среднощният диамант» онлайн - страница 233
Райчел Мид
— Но аз трябва да ги спра, ако ти не можеш! — Идваше ми да закрещя от безсилен гняв. — Грант…
— Мирабел. Храбра, прекрасна Мирабел. — Той хвана ръцете ми и ме целуна по челото. — Знам, че искаш да се нахвърлиш върху чудовищата на света, но сега не е моментът за мечове и героични изпълнения. Информацията е истинската власт, помниш ли? Тези страници са начинът, по който ще спрем Дойл.
Преглътнах гнева си, знаейки, че е прав. Съдбата на Седрик и Уорън беше оплетена в юридически възли. Думите, а не оръжията бяха онова, от което имахме нужда. Опитах се да не мисля за Аделейд: сама, опасяваща се, че мъжът, когото обича, ще бъде екзекутиран…
— Ще отида, но Грант, не можеш да позволиш да обесят Седрик! Не можеш. Той не заслужава да… и това ще я съсипе! Каквото и да стане с Уорън, просто не допускай Седрик да умре. Не и след всичко, през което минахме всички. — Стиснах ръцете му и го погледнах в очите, без да мигам. — Обещай ми. Обещай ми, че ще го спасиш. Длъжен си.
Грант се наведе плътно към мен и ме целуна лекичко по устните.
— Мирабел, ще направя всичко по силите си, за да се погрижа да остане жив. Обещавам. Той ще се измъкне от това. Всички ще се измъкнем.
Изпуснах продължителен дъх:
— Тогава да приключим с това.
Отвън се разделихме и се отправихме в различни посоки с един последен поглед като сбогуване. Едва си го бях върнала след една дълга седмица на безпокойство, а сега се разделяхме отново.
Отправих се към дома на Сайлъс забързано, със сърце, готово да се пръсне. За миг ме обзе паника, когато влязох в кабинета му и видях онова разхвърляно бюро, но книжата, които ми трябваха, бяха подредени на спретната купчинка и оставени най-отгоре, така че се набиваха на очи. Първо беше преведеното ми писмо, следвано от карта и всевъзможни документи, които Грант сигурно беше събирал през последната седмица. Някои бяха шифровани и отбелязани с преводи. От други лъхаше лютивият мирис на реагенти. Наистина беше имал доста работа.
А после се отправих обратно към улиците на Кейп Триумф. До мен достигаха откъслеци от разговори за еретици и обесвания, докато вървях забързано, и се надявах Грант да е прав, че имаме достатъчно време. В противен случай всичко това щеше…
— Госпожице Виана?
Спрях рязко и се обърнах при неочаквания звук от гласа на Рупърт Чеймбърс. Той пристъпи бавно напред, подпирайки се на бастуна си, и ми отправи една от милите си усмивки. До него двама слуги и много разстроеният Корнелиус носеха вързопи и сандъци.
— Господин Чеймбърс, не очаквах да се натъкна на вас тук. За мен е удоволствие, както винаги.
Той кимна за поздрав:
— Подобно. И е истински късмет. Надявах се да успея да ви кажа една дума.
Пристъпих от крак на крак. Държах нетърпеливо книжата.
— Много би ми харесало, но наистина не мога да отделя време точно сега.
