Читать «Среднощният диамант» онлайн - страница 232

— Пише, че Уорън смята да изпрати следващия си товар злато през късното лято, когато… — направих пауза. — Мисля, че това значи „заселници“. — Да, след като неговите заселници платят таксите си. Ще докара на лорандийски пратеник обещания… ъъ, дял от тях. Или пропорция от тях. Нещо от този род.

Грант плесна по листа и се отдалечи триумфално.

— Това е! Това е, Мирабел. Точно каквото се надявах, че ще кажеш. Незаконно присвояване на средства, принадлежащи на собствената му колония. Последната пръчка от решетката на клетката, която ще се стовари върху Уорън Дойл. Пипнахме го.

В мен пламна вълнение заедно с основателен гняв към Уорън. Беше накарал приятелите ми да страдат, но сега, като доказан предател, той щеше да е онзи, който щеше да си плати.

— Той ли е човекът, който оказва голямата финансова подкрепа?

Победоносното излъчване на Грант се поколеба леко:

— Не. Той е един от хората, които оказват подкрепа. Изглежда, че Кортманш е онзи с дълбоките джобове, но вероятно няма да го пипнем. Мълвата за разнищването на кръга вече се разнася и доста от тях са избягали. Ще ми се да знаех кой баланкуанец му е помогнал да дешифрира онзи код. Не е Айана, нито аз, така че сигурно…

Внезапни викове накараха и двама ни да се приближим до прозореца. Отдолу хората се събраха на развълнувани групички и забързаха надолу по улицата. Грант отвори малко стъклото и можахме да чуем по-добре какво бе предизвикало такава възбуда у всички.

— Ще обесят еретика!

— Побързайте, иначе няма да си намерим място!

— Проклятие — рече Грант и отстъпи намръщено заднешком. — Знаех, че ще са готови по-рано с присъдата, но мислех, че ще има време Сайлъс да предостави всички доказателства предварително. Не се тревожи — няма начин да изпълнят присъдата толкова скоро.

— Ще я изпълнят! Видя онези хора. А вчера чух, че губернатор Дойл възнамерява да действа веднага. — Вкопчих се в ръката му. — Грант, трябва да…

— Добре. Добре. Не се тревожи. Все още можем да направим нещо. Построяването на подходяща бесилка отнема време. Съжалявам — добави, като ме видя да трепвам. — Но не е твърде късно. Ще намеря Сайлъс, за да може да отиде в съда. Той има достатъчно влияние пред губернатора, за да забави нещата.

— Защо не е вече там?

— Придружи няколко от арестуваните изменници до форта. Не искаше да са в градския затвор при всички други безумия, които стават.

— Защо да отлагаме? Не можеш ли ти просто да отидеш право при губернатора? — Бързо пробягване на вина по лицето му ми отговори. — Не искаш да си рискуваш прикритието.

— Имаме нужното време — настоя той. — Трябва да знаеш, че не бих допуснал невинен човек да умре за моя собствена изгода. А и бездруго това ще има повече тежест, ако идва от Сайлъс. Не, чакай.

Сложи длан върху ръката ми, когато тръгнах към вратата, и аз се отърсих от него.

— Те искат да обесят Седрик! Трябва да бъда там, за да подкрепя Аделейд.

— Ще бъдеш. Но първо имам нужда да отидеш у Сайлъс. — Грант измъкна ключ от джоба си. — Писмото на баланкуански и всички други документи са там. В случай че присъдата е произнесена, ще спестим време, ако двамата със Сайлъс можем да отидем право в съда, а ти да ни посрещнеш там с доказателствата.