Читать «Среднощният диамант» онлайн - страница 230

— Тогава бъди някоя друга, ако искаш, защото имам още една работа за теб.

— Том…

— Просто слушай. Никакви кражби, никакви нападения. Защита, не нападение. Този път аз съм този, който ще прекарва стоки, и имам нужда от способни мъже — и жени — за да ме пазят. Имам няколко фургона, които потеглят към Алма днес. Ти ще си натоварена с пазенето на единия и ако всичко мине добре, най-лошото, което ще ти се случи, е отегчителна езда дотам и обратно. Ако нещата не минат добре — тоест, ако някой се заинтересува от товара ни — тогава ще ни помогнеш да ги отпратим. Лесно е.

— Винаги казваш това и никога не е вярно! А Алма е на три дни път.

— Ъъ, по-скоро два. Ще минем съвсем малко оттатък границата.

— Няма значение. Дори да разполагах с такова време, вече няма да изпълнявам никакви задачи за теб.

Той кимна с глава към портата:

— Ако се тревожиш за лейди Уитмор, можеш да изчакаш и да видиш каква ще се окаже присъдата. Аз имам такова намерение. Ще бъде лесно да настигнеш другите.

— Не.

— Парите…

— Не, Том. За последен път: спри да ме молиш. Зелените му очи ме преценяваха в продължение на

дълги мигове. Тук, на слънчевата светлина, ми напомняха за морето по западното крайбрежие на Сирминика.

— Онова, в което си се забъркала, каквото и да е то, е нещо глупаво и сантиментално, нали? Такова прахосване на талант. — Той пришпори коня си напред и поведе онзи, който бях яздила. — Няма да моля повече, но се надявам да се срещнем отново. Сбогом, ангеле.

От мен се вдигна облак, когато той потегли към един от по-дискретните входове на града. Животът щеше да е по-лесен без Том Шортслийвс — и лейди Авиел — в него. Обърнах наметката си с хастара навън и свалих перуката и маската, преди да вляза в града, но ми трябваше нещо по-добро. Панталоните бяха рядко срещана дреха за която и да е жена, а какво остава пък за някоя в Бляскавия двор. Трябваше да намеря нещо друго, което да облека, преди да отида в съда.

Никой не отговори, когато почуках на вратата на Айана, затова отворих ключалката с шперц и се надявах, че тя няма да възрази. Вътре витаещият аромат на чай ми подсказа, че вероятно току-що съм я изпуснала, преди да тръгне за работа в Уистерия Холоу. Взех си нещо за закуска и намерих една от роклите, които бяхме осигурили за Аделейд. Не ми отиваше твърде, но беше по-добре от нищо. Доядох хляба и се приготвих да тръгвам за процеса. Надявах се да мога просто да се вмъкна с другите момичета, преди някой да забележи, че…

Потропване на вратата ме накара да подскоча. Трескаво се огледах наоколо за някой от ножовете на Айана, но забелязах само арбалета й. После познат глас се обади:

— Sekem! Ta qi,

Отворих рязко вратата и открих много раздърпания — и изненадан — Грант да стои отвън.

— Какво правиш тук? Къде е Айана?

— Къде беше? — възкликнах и стоварих юмрук върху гърдите му. — Знаеш ли колко много се разтревожих?

А после се хвърлихме един върху друг, влизайки в стаята, докато се целувахме — това, изглежда, беше нещо, което правехме често. Все ми се струваше, че не съм достатъчно близо до него. Имах нужда да се вкопча в тялото му и да почувствам, че е истински.