Читать «Среднощният дворец» онлайн - страница 60

Докато източният бряг на река Хугли оставаше все по-назад, а отпред Джитърс Гейт се възправяше в аления залез като фантастична грамада от стомана и сенки, в главата на Изабел започнаха да се прокрадват съмнения. Решението ѝ да дойде на това място вече не изглеждаше така удачно, както ѝ се бе сторило отначало. Едно беше да играе ролята на решителна авантюристка, неустрашима пред несгодите, а съвсем друго — да се впусне реално в тази вдъхваща страх сцена, без да е прочела последното действие от пиесата.

От тунелите, скрити в недрата на гарата, я лъхна мирис на пепел и сгурия — остра смрад, която Изабел неволно свърза със стара фабрика, пропита със смъртоносни газове и слоеве мръсотия и ръжда. Тя се съсредоточи върху първите далечни светлини на гемиите, браздящи водите на Хугли, и се опита да извика в съзнанието си компанията на анонимните им екипажи. Това ѝ помогна да измине последната отсечка от моста, която я делеше от входа на гарата. Когато стигна до края, спря сред релсите, чезнещи в мрака, и огледа големия стоманен фронтон. Върху него, потъмнели от пламъците, все още се четяха релефните букви на името като надпис над входа на огромен мавзолей: ДЖИТЪРС ГЕЙТ.

Изабел пое дълбоко дъх и се приготви да извърши най-неприятното нещо, което бе правила през целия си шестнайсетгодишен живот: да влезе в това място.

* * *

Сет и Майкъл показаха невинната усмивка на образцови ученици пред главния библиотекар на Индийския музей, господин Де Росио, чийто изпитателен взор ги подложи на безмилостен анализ в продължение на няколко секунди.

— Това е най-нелепата молба, която съм чувал през живота си — заяви Де Росио. — Поне от последното ти идване тук, Сет.

— Вижте, господин Де Росио — импровизира Сет, — знаем, че работното ви време е само сутрин и че това, което искаме с приятеля ми, може да изглежда малко необичайно…

— Нищо не е необичайно, щом идва от теб, младежо — прекъсна го библиотекарят.

Сет едва потисна усмивката си. При господин Де Росио престорено язвителната ирония бе безпогрешен признак, че е заинтригуван. Малкото му име бе неизвестно на целокупното човечество, с изключение може би на майка му и на съпругата му — ако изобщо в Индия имаше жена, достатъчно храбра, за да се омъжи за подобен чешит. Под външността му на цербер-библиофил се криеше ахилесова пета: неукротимо любопитство и склонност към клюкарство (макар и с академичен уклон), което свеждаше женорята на базара до статуса на треторазредни любителки.

Сет и Майкъл се спогледаха крадешком и решиха да му подхвърлят стръв.

— Господин Де Росио — подхвана Сет с мелодраматичен тон, — не бива да казвам това, но се виждам принуден да се доверя на прочутата ви дискретност: с тази работа са свързани редица престъпления и сериозно се опасяваме, че може да се случат и още, ако не се опитаме да ги спрем.

Малките, остри очички на библиотекаря като че ли се разшириха за миг.