Читать «Среднощният дворец» онлайн - страница 62

Тогава го чу за пръв път — от разстояние и приглушен от шепота на въздушните течения, които се носеха из тези тунели. Това бе звукът от далечни гласове, подобен на гълчавата от тълпите, която бе чула преди години, когато се гмурна в река Хугли — него ден Бен я бе учил как да плува под вода. Ала този път Изабел бе сигурна, че гласовете, долитащи от недрата на тунелите, не бяха на случайни пътници. Бяха гласове на деца — стотици деца. И пищяха от ужас.

* * *

Де Росио поглади внимателно трите гънки на царствената си брадичка и огледа отново купчината некласифицирани документи, изрезки и книжа, които бе събрал след няколко експедиции до храносмилателния тракт на бездънната библиотека на Индийския музей. Сет и Майкъл го наблюдаваха със смесица от нетърпение и надежда.

— Е — подхвана библиотекарят, — тази работа се оказа по-заплетена, отколкото изглежда. Има много сведения за въпросния Лахаважд Чандра Чатърджи. Повечето материали, които видях, като че ли се повтарят и не са много съществени, но ще ми трябва поне една седмица, за да въведа малко ред в документите за този субект.

— Какво открихте, господине? — попита Сет.

— Честно казано, от всичко по малко — обясни Де Росио. — Господин Чандра бил блестящ инженер, изпреварил времето си, идеалист, обсебен от идеята да остави на тази страна наследство, което да обезщети бедните хора за страданията, които приписвал на британския гнет. Не особено оригинално, да си кажем правичката. Накъсо, имал всички предпоставки, за да свърши като типичен неудачник. Той обаче успял някак да преплува морето от завист, интриги и заговори срещу кариерата му и дори убедил правителството да финансира златната му мечта: изграждането на железопътна мрежа, която да свърже главните градове на страната с провинцията.

Чандра вярвал, че това щяло да сложи край на търговския и политически монопол, започнал по времето на лорд Клайв и сие, когато търговията зависела от речния и морския транспорт. Благодарение на железницата индийският народ щял бавно да си възвърне контрола над богатствата на страната. Естествено, не било нужно човек да е инженер, за да разбере, че нещата няма да се развият така.

— А открихте ли нещо за една личност на име Джавахал, приятел на инженера от младежките му години? — попита Сет. — Той бил съден на няколко пъти и около тези процеси се вдигнал доста шум, ако не греша.

— Някъде трябва да е отразено нещо, синко, но има цяла планина от документи за сортиране. Защо не дойдете пак след две седмици? Дотогава ще съм сложил някакъв ред в цялата бъркотия.