Читать «Среднощният дворец» онлайн - страница 54

Официалното откриване на Джитърс Гейт бе определено за края на въпросната седмица. По този повод бе решено да се организира символично събитие: един влак трябваше да превози триста шейсет и пет сирачета до новия им дом в западната част на страната. Те произлизаха от най-бедните прослойки и проектът на баща ти означаваше нов живот за тях. Той се бе нагърбил с това от самото начало, то беше мечтата на живота му.

Майка ти държеше непременно да присъства на церемонията и го уверяваше, че охраната на лейтенант Пийк и хората му ще бъде достатъчна за нейната безопасност.

Когато баща ти се качи във влака и пусна в ход локомотива, който трябваше да отведе децата до новия им дом, се случи нещо непредвидено, за което никой не бе подготвен. Огънят! Страшен пожар избухна и се разпространи из различните нива на гарата, обхващайки вагоните на влака, който навлезе в тунела като подвижен ад, гробница от нажежено желязо за децата, пътуващи в него. Баща ти загина нея нощ, докато напразно се опитваше да спаси сирачетата, а мечтите му се стопиха завинаги сред пламъците.

Когато майка ти получи тази вест, едва не те загуби. Но съдбата, явно уморена да изпраща нещастия на това семейство, се смили над теб. Три дни по-късно, когато раждането съвсем бе наближило, Джавахал и хората му нахлули в дома и отвлекли дъщеря ми, като не пропуснали да заявят, че трагедията с Джитърс Гейт била тяхно дело.

Лейтенант Пийк преживял нападението и ги последвал до самите недра на гарата, която вече се смяташе за прокълнато място и от нощта на трагедията никой не бе влизал там. Джавахал бил оставил в къщата бележка, в която се кълнял, че ще убие майка ти и детето, което щяла да роди. Ала се случило нещо, което дори той не очаквал. Не било едно дете, а две. Близнаци. Момченце и момиченце. Вие двамата…

* * *

Ариами Бозе им доразказа историята: как Пийк успял да ги спаси и да ги отнесе до дома ѝ, как тя решила да ги раздели и да ги скрие от убиеца на родителите им… Ала нито Шиър, нито Бен я слушаха вече. Иън наблюдаваше мълчаливо пребледнелите лица на най-добрия си приятел и на момичето. Те почти не мигаха; откровенията, които бяха чули от устата на възрастната жена, сякаш ги бяха вкаменили. Иън въздъхна дълбоко и съжали, че именно него бяха избрали да присъства на тази странна семейна среща. Беше му крайно неловко, чувстваше се като натрапник в драмата на своите приятели.

Въпреки всичко той преглътна собственото си смущение и се съсредоточи върху Бен. Опита се да си представи бурята, която разказът на Ариами несъмнено бе отприщил в душата му, и прокле рязката откровеност, с която страхът и умората бяха накарали старата дама да разкрие събития, чиито последици навярно щяха да се окажат много по-сериозни от очакваното. Поне за момента се опита да прогони от мислите си разказа на Бен за видението с горящия влак, явило му се същата сутрин. Отделните фрагменти на тази главоблъсканица се увеличаваха с плашеща бързина.