Читать «Среднощният дворец» онлайн - страница 52

Ала баща ти, подобно на всички нас, имаше минало и от него изникна онази фигура, която щеше да донесе мрака и трагедията на нашето семейство.

Когато Лахаважд бил млад и скитал гладен из улиците на Калкута, бленувайки за цифри и математически формули, се запознал с друго момче на същата възраст — самотно сираче. По онова време баща ти живеел в голяма бедност и — като безброй деца в този град — заболял от една от онези трески, които всяка година взимат хиляди жертви. През дъждовния сезон мусонът отприщваше силни бури над Бенгалския полуостров и цялата делта на Ганг и околностите ѝ се наводняваха. Година след година соленото езеро, което все още се намира в източната част на града, преливаше; щом дъждовете отминеха и водата се отдръпнеше, труповете на рибите, изложени на слънцето, излъчваха облак отровни изпарения, които планинските ветрове от север разнасяха над Калкута, сеейки болест и мор като някаква пъклена напаст.

Нея година баща ти станал жертва на гибелните ветрове и насмалко щял да умре, ако не бил неговият приятел Джавахал, който двайсет дена се грижил за него в една колиба от кирпич и обгоряло дърво на брега на река Хугли. Когато оздравял, баща ти се заклел, че винаги ще закриля Джавахал и ще споделя с него всичко, което бъдещето му поднесе, защото оттам насетне животът му принадлежал и на приятеля му. Това била детска клетва, договор, скрепен с кръв и чест. Ала имало нещо, което баща ти не знаел: Джавахал, неговият ангел пазител, тогава едва единайсетгодишен, носел във вените си болест, много по-страшна от треската, която насмалко не отнела живота на бъдещия ми зет. Тази болест, която щяла да се прояви много по-късно, отначало едва забележимо, а впоследствие неумолимо като смъртна присъда, била лудостта.

След години баща ти узнал, че майката на Джавахал се самозапалила пред очите на сина си, принасяйки се в жертва на богинята Кали, а баба му по майчина линия завършила дните си в окаяна килия в една лудница в Бомбай. Това били само отделни брънки от една дълга верига от ужаси и нещастия в историята на семейството. Ала баща ти бил силна личност, дори като момче, и поел отговорността да закриля приятеля си, независимо от страшното му наследство.

Нещата се развивали добре, докато Джавахал не навършил осемнайсет години. Тогава той убил хладнокръвно един богат търговец на базара само защото човекът отказал да му продаде някакъв медальон, като се позовал на външността на Джавахал, която го накарала да се усъмни в неговата платежоспособност. Тогава баща ти крил своя приятел в дома си месеци наред, излагайки на опасност живота и бъдещето си, за да го предпази от полицията, която го издирвала под дърво и камък. Успял, но това произшествие било само началото. Година по-късно, в нощта на индуската Нова година, Джавахал подпалил една къща, в която живеели дузина възрастни жени, и седнал на улицата да гледа пламъците, докато гредите рухнали и цялата сграда била изпепелена. Този път дори хитростите на баща ти не успели да го спасят от ръцете на правосъдието.