Читать «Среднощният дворец» онлайн - страница 53

Последвал съдебен процес, дълъг и страшен, и Джавахал бил осъден на доживотен затвор за престъпленията си. Баща ти всячески се старал да му помогне — пръснал спестяванията си по адвокати, пращал му чисти дрехи в тъмницата, където го държали, подкупвал пазачите му, за да не го изтезават. Ала Джавахал му се отблагодарил единствено с думи на омраза. Обвинил баща ти, че го бил предал и изоставил, че искал да се отърве от него. Упрекнал го, че нарушил клетвата, която двамата си дали преди години. Дори се заклел да му отмъсти, защото — както извикал гневно от подсъдимата скамейка, когато прочели присъдата му — половината от живота на баща ти му принадлежала.

Баща ти погребал тази тайна дълбоко в сърцето си и не пожелал майка ти да узнае някога за нея. Времето заличило външните следи от тези събития. След сватбата, първите години на брака и първите успехи на баща ти те изглеждали като далечен спомен, епизод, погребан в миналото.

Спомням си времето, когато майка ти забременя. Зет ми сякаш стана друг, човек не можеше да го познае. Купи едно паленце, което искаше да обучи за куче-пазач, да го направи най-добрата бавачка за бъдещия си син. Не спираше да говори за къщата, която щял да построи, за плановете си за бъдещето, за някаква нова книга…

Месец по-късно лейтенант Майкъл Пийк, един от предишните ухажори на майка ти, почука на вратата с вест, която пося ужас в живота им: Джавахал подпалил отделението за особено опасни престъпници, където бил затворен, и избягал. Преди това обаче написал на стената с кръвта на съкилийника си, когото заклал, една-единствена дума: отмъщение.

Пийк обеща да потърси лично Джавахал и да защити съпрузите от всякакви заплахи. Изминаха два месеца без новини и без следа от беглеца — докато не настъпи рожденият ден на баща ти.

Призори някакъв просяк донесе пакет, адресиран до него. Пратката съдържаше един медальон — онзи накит, заради който Джавахал бе извършил първото си убийство — и бележка. В нея той обясняваше, че след като ги шпионирал няколко седмици и открил, че баща ти вече е преуспял човек с ослепителна съпруга, искал да им пожелае всичко най-добро и може би щял в скоро време да ги посети, за да споделят като братя онова, което принадлежало и на двама им.

Следващите дни преминаха в паника. Един от часовоите, които Пийк бе наел, за да охраняват къщата нощем, бе намерен мъртъв. Кучето на баща ти бе открито на дъното на кладенеца в двора. И всяка сутрин стените на къщата осъмнаха с нови закани, написани с кръв — нещо, което Пийк и хората му бяха безсилни да предотвратят.

Това бяха трудни дни за баща ти. Току-що бе построено най-значимото му творение — гарата Джитърс Гейт на западния бряг на река Хугли. Тя беше внушителен, революционен строеж от стомана, кулминацията на изстрадания му проект да изгради в цялата страна железопътна мрежа, която да насърчи развитието на местната търговия и да модернизира провинциите, за да се отърсят постепенно от британското владичество. Това бе едно от страстните му желания, за което можеше с часове да говори разпалено, сякаш бе божествена мисия, поверена му свише.