Читать «Среднощният дворец» онлайн - страница 55

Припомни си как Бен десетки пъти бе заявявал, че те, членовете на обществото „Чоубар“, са хора без минало. Сега Иън се опасяваше, че срещата на Бен със собственото му минало в сумрака на тази занемарена къща би могла да му нанесе непоправими щети. Двамата се знаеха от деца и Иън бе научил от продължителните и загадъчни пристъпи на меланхолия, които връхлитаха Бен, че ще е най-добре да го подкрепя без излишни въпроси или опити да гадае мислите му. Доколкото познаваше приятеля си, фасадата на нахакан тип, зад която той обикновено криеше истинската си същност, навярно бе приела неочакваните известия като съкрушителен удар. Самият Бен едва ли щеше някога да пожелае да говори за тази рана.

Иън сложи внимателно ръка на рамото му, но приятелят му като че ли не забеляза това.

Бен и Шиър, между които само преди няколко часа струеше нарастваща симпатия, сега като че ли не можеха да се погледнат, сякаш новите карти, раздадени в играта, ги бяха изпълнили със странна свенливост, с първичен страх да разменят дори незначителен жест.

Ариами погледна неспокойно към Иън. В стаята цареше пълна тишина. Очите на старата жена като че ли молеха за прошка — чувстваше се виновна, че е станала вестителка на лоши новини. Иън леко наклони глава, давайки ѝ знак да излязат от стаята. Ариами се поколеба за миг, но момчето стана и ѝ подаде ръката си. Тя прие помощта му и го последва до съседната стая, за да оставят Бен и Шиър насаме. Иън спря на прага и се обърна към приятеля си.

— Ние ще бъдем отвън — промълви.

Бен само кимна, без да вдига очи.

* * *

Членовете на обществото „Чоубар“ се топяха от жега в двора, когато видяха, че Иън излиза от къщата, придружен от старата жена. Двамата размениха няколко думи. Ариами кимна едва-едва и потърси сянката на стария навес от дялан камък. Със сковано изражение, което приятелите му изтълкуваха като знак за лоши вести, Иън отиде при групата и застана в сенчестото място, което му отстъпиха. Всички жадно впиха погледи в него. Ариами ги наблюдаваше печално от няколко метра разстояние.

— Е? — попита Изабел, изразявайки всеобщото нетърпение.

— Не знам откъде да започна — отвърна Иън.

— Започни от най-лошото — предложи Сет.

— Всичко е от лошо по-лошо — предупреди ги Иън.

Останалите безмълвно се взираха в него. Той им се усмихна плахо.

— Пет чифта уши те слушат — насърчи го Изабел.

Иън добросъвестно повтори разкритията на Ариами, без да пропусне нито една подробност. Финалът на разказа му бе посветен на Бен и Шиър, които все още бяха сами вътре, току-що узнали, че над главите им виси съдбовен меч.

Когато приключи, членовете на обществото „Чоубар“ вече бяха забравили за страшната жега, която се лееше от небесата като адско наказание.

— Бен как прие това? — рече Рошан.