Читать «Среднощният дворец» онлайн - страница 111

Невъзмутимата му усмивка изведнъж се изпари и той направи с ръка жест, от който Шиър отхвръкна към другия край на вагона, сякаш бе блъсната от невидим таран.

— А сега почивай. Скоро ще бъдем завинаги заедно…

Момичето се удари в металната стена и падна в несвяст на пода. Бен понечи да се втурне към сестра си, но желязната хватка на Джавахал го задържа.

— Ти няма да ходиш никъде — рече той. Сетне добави, хвърляйки леден поглед към останалите: — На следващия, който се опита да каже нещо, ще му запуша устата с огън.

— Пуснете ме — простена Бен. Чувстваше, че ръката, която го стискаше за врата, всеки миг ще му размести прешлените.

Джавахал мигновено го пусна и момчето рухна на пода.

— Стани и ме изслушай — нареди Джавахал. — Доколкото разбирам, вие сте си създали нещо като тайно братство и сте се заклели да си помагате и взаимно да се защитавате до смърт. Вярно ли е?

— Вярно е — обади се Сирадж от пода.

Невидим юмрук го удари силно и го събори като парцалена кукла.

— Не те питам теб, момче. Бен, ще ми отговориш ли, или да си поиграем малко с астмата на твоя приятел?

— Оставете го на мира. Вярно е — отвърна Бен.

— Добре. В такъв случай позволи ми да те поздравя за отличната работа, която свърши, като докара приятелите си тук. Това се казва първокласна защита!

— Казахте, че ще ни дадете шанс — напомни му Бен.

— Знам какво съм казал. Колко цениш живота на приятелите си, Бен?

Момчето пребледня.

— Въпроса ли не разбра, или искаш да открия отговора по друг начин?

— Ценя техния живот колкото моя.

Джавахал се усмихна апатично.

— Трудно ми е да го повярвам.

— Не ме интересува какво вярвате.

— Тогава нека да проверим дали красивите ти думи отговарят на реалността. Предлагам ти сделка. Вие сте седмина, без да броим Шиър. Тя е извън играта. За всекиго от вас има по една затворена кутия, която съдържа… загадка.

Джавахал посочи няколко дървени сандъчета, боядисани в различни цветове и поставени в редица като малки пощенски кутии.

— Всяка от тях има малко отвърстие отпред, което позволява да си пъхнеш ръката, но не и да я извадиш, преди да са минали няколко секунди. Нещо като капан за любопитни хора. Представи си, че всяка от тези кутии съдържа живота на един от приятелите ти, Бен. Всъщност е точно така, защото във всяка има малка дървена табелка с името на някого от вас. Можеш да бръкнеш и да я извадиш. Всеки път, когато извадиш нечие име, ще освобождавам онзи, който го носи. Но, разбира се, има и риск. Една от кутиите вместо живот съдържа смърт.

— Какво искате да кажете с това? — попита момчето.

— Виждал ли си някога аспида, Бен? Малка гадинка с непостоянен нрав. Знаеш ли нещо за змиите?

— Знам какво е аспида — отвърна Бен с омекнали колене.

— В такъв случай ще ти спестя подробностите. Достатъчно е да узнаеш, че в една от кутиите е скрита аспида.

— Бен, не прави това — обади се Иън.

Джавахал го изгледа злобно.

— Бен, аз чакам. Едва ли някой в цяла Калкута ще ти направи по-щедро предложение. Седем живота и само една възможност за грешка.

— Как да бъда сигурен, че не лъжете? — попита Бен. Джавахал вдигна дългия си показалец и бавно поклати глава току пред лицето му.