Читать «Среднощният дворец» онлайн - страница 112

— Да лъжа е едно от малкото неща, които не правя, Бен. Ти и сам го знаеш. А сега вземи решение. Ако не ти стиска да участваш в тази игра и да докажеш, че приятелите ти наистина са ти толкова скъпи, колкото твърдиш, кажи си го ясно и ще отстъпим твоя ред на някой по-голям куражлия от теб.

Бен издържа погледа му и накрая кимна.

— Бен, недей! — повтори Иън.

— Кажи на приятеля си да млъкне, Бен — рече Джавахал, — или аз ще го сторя.

— Не усложнявай нещата, Иън — умолително каза Бен.

— Иън има право, Бен — обади се Изабел. — Ако иска да ни убие, нека го направи. Не се оставяй да те заблуди.

Бен вдигна ръка, призовавайки към мълчание, и се обърна към зловещия домакин.

— Имам ли думата ви?

Джавахал го изгледа продължително и накрая кимна.

— Тогава да не губим повече време. — С тези думи Бен се отправи към редицата кутии, които го очакваха.

* * *

Бен разгледа внимателно седемте дървени кутии, боядисани в различни цветове, и се помъчи да си представи в коя от тях можеше да е скрита змията. Да се опитва да отгатне, съдейки по подредбата им, бе като да реди пъзел, без да знае предварително каква картина трябва да се получи. Аспидата можеше да е в някоя от крайните кутии или пък в средната, в някоя от ярко оцветените или в лъскавочерната. Излишно бе да се гадае и умът на Бен сякаш се вцепени пред необходимостта да вземе решение веднага.

— Първия път е най-трудно — прошепна Джавахал. — Избери, без да умуваш.

Момчето се взря в непроницаемите му очи, но видя в тях единствено отражението на собственото си бледо и уплашено лице. Преброи наум до три, зажумя и бързо пъхна ръката си в една от кутиите. Следващите няколко секунди му се сториха безкрайни, докато очакваше да усети грапавата кожа на люспестото тяло и смъртоносното ужилване на аспидата. Това обаче не се случи; след няколко мъчителни мига пръстите му напипаха дървена табелка и Джавахал му се усмихна насърчително.

— Добър избор. Черно. Цветът на бъдещето.

Бен измъкна табелката и прочете името, написано на нея. Сирадж. Погледна въпросително към Джавахал и той кимна. Белезниците, с които бе оковано хилавото момче, се отвориха със силно изщракване.

— Сирадж — нареди Бен, — слез от този влак и се махни оттук.

Освободеният разтри изтръпналите си китки и погледна унило към другарите си.

— Нямам намерение да си ходя — рече той.

— Послушай Бен, Сирадж — обади се Иън, като се опитваше да овладее гласа си.

Сирадж поклати глава. Изабел се помъчи да му се усмихне.

— Сирадж, върви си — замоли го тя. — Направи го заради мен.

Объркано, момчето се колебаеше.

— Нямаме цяла нощ на разположение — рече Джавахал. — Или тръгвай, или остани. Само глупците си подритват късмета. А тази нощ ти изчерпа целия запас от късмет, който ти е отреден до края на живота.

— Сирадж! — повелително рече Бен. — Изчезвай оттук! Помогни ми поне малко!

Сирадж го погледна отчаяно, но Бен запази суровото си и непреклонно изражение. Накрая момчето кимна сломено и се отправи към вратата на вагона.