Читать «Среднощният дворец» онлайн - страница 110

Все пак едно предчувствие подсказа на Бен обратното. Той подмина локомотива и тръгна бавно покрай редицата от вагони, търсейки другарите си.

Някъде по средата на пътя погледна назад и видя, че началото на влака вече се е изгубило в сенките. Канеше се да продължи, когато забеляза едно мъртвешки бледо лице, което се взираше в него от прозореца на най-близкия вагон.

Бен рязко обърна глава и сърцето му прескочи. Едно момче на не повече от седем години го гледаше втренчено с дълбоките си черни очи. Бен преглътна на сухо и пристъпи към него. Детето разтвори устните си и от тях изригнаха пламъци. Те запалиха образа му, който се разпадна като сух лист хартия пред очите на Бен. Почувствал сякаш ледена ръка на тила си, той закрачи нататък, като се стараеше да не обръща внимание на страховития шепот от множество неясни гласове, които долитаха от някакво скришно място във влака.

Когато най-сетне стигна до последния вагон, отиде до вратата му и натисна дръжката. Вътре горяха стотици свещи. Бен влезе и лицата на Изабел, Иън, Сет, Майкъл, Сирадж и Рошан грейнаха от надежда. Бен изпусна въздишка на облекчение.

— Сега вече всички сме налице. Навярно можем да започнем играта — изрече един познат глас до него.

Момчето бавно се извърна. Ръцете на Джавахал бяха обгърнали сестра му. Вратата на вагона се затвори плътно като бронирана. Джавахал пусна Шиър и тя изтича при Бен, който я прегърна.

— Добре ли си? — попита той.

— Разбира се, че е добре — тросна се Джавахал.

— Всички ли сте добре? — обърна се Бен към членовете на обществото „Чоубар“, които бяха оковани към пода.

— Отлично — рече Иън.

Двамата си размениха погледи, по-красноречиви от всякакви думи. Бен кимна.

— Ако някой от тях е получил драскотина — заяви Джавахал, — то е само поради собствената му непохватност.

Бен се обърна към него, отмествайки Шиър настрани.

— Кажете ни ясно какво искате.

Джавахал изглеждаше изненадан.

— Май нервничиш, Бен? Иска ти се всичко да свърши по-скоро? Аз шестнайсет години съм чакал този миг и мога да почакам още малко. Особено откакто двамата с Шиър се радваме на новата си връзка.

Мисълта, че Джавахал може да е разкрил самоличността си пред сестра му, притисна Бен като воденичен камък. Техният похитител сякаш бе прочел мислите му и се наслаждаваше на ситуацията.

— Не го слушай, Бен — рече Шиър. — Този мъж е убил баща ни. Каквото и да ни каже, каквото и да се опита да ни внуши, не струва пукната пара, също като мръсотията в тая дупка.

— Тежко е да кажеш такива думи за приятел — отбеляза Джавахал търпеливо.

— По-скоро бих умряла, отколкото да бъда ваша приятелка…

— Нашата дружба, Шиър, е само въпрос на време — прошепна призракът.