Читать «Среднощният дворец» онлайн - страница 113

— Не спирай, преди да стигнеш реката — нареди Джавахал, — или ще се разкайваш.

— Няма да спре — отвърна Бен вместо приятеля си.

— Ще ви чакам — проплака Сирадж от стъпалата на вагона.

— До скоро, Сирадж. А сега си върви.

Стъпките на момчето заглъхнаха в тунела. Джавахал вдигна вежди в знак, че играта продължава.

— Аз изпълних обещанието си, Бен. Сега е твой ред. Останаха по-малко кутии и изборът е по-лесен. Решавай бързо и някой друг от приятелите ти ще си спаси живота.

Бен спря поглед на кутията, съседна на първата, която бе избрал. Тя с нищо не се отличаваше от другите. Бавно се протегна към нея и ръката му замря на сантиметър от процепа.

— Сигурен ли си, Бен? — попита Джавахал.

Момчето го погледна раздразнено.

— Помисли добре. Първият ти избор беше отличен. Гледай да не я оплескаш сега.

Бен му се усмихна презрително; без да откъсва очи от неговите, пъхна ръката си в избраната кутия. Зениците на Джавахал се свиха като на гладна котка. Бен извади табелката и прочете името.

— Сет, излез оттук.

Белезниците на Сет мигом се отвориха и момчето се изправи неспокойно.

— Това не ми харесва, Бен.

— На мен пък още по-малко — отвърна Бен. — А сега излез и се погрижи Сирадж да не се изгуби.

Сет кимна сериозно, съзнавайки, че трябва да изпълни нареждането, защото всяка друга реакция би означавала да изложи на опасност живота на останалите. Отправи прощален поглед към приятелите си и тръгна към вратата. На прага се обърна и изгледа отново членовете на обществото „Чоубар“.

— Ще се измъкнем оттук, чувате ли ме?

Другарите му закимаха с толкова надежда, колкото допускаше теорията на вероятностите.

— А що се отнася до вас — обърна се Сет към Джавахал, — вие сте просто купчина тор.

Джавахал облиза устни и кимна.

— Лесно е да се правиш на герой, когато се каниш да офейкаш и да изоставиш приятелите си на сигурна смърт, нали, Сет? Може пак да ме обидиш, ако искаш, момче. Нищо няма да ти направя. След време това безспорно ще ти помогне да спиш по-добре, когато си припомняш тази нощ, а някои от тук присъстващите вече ще са станали храна за червеите. Винаги ще можеш да разправяш на хората, че ти, юначният Сет, си обидил злодея, нали? Но ти и аз ще знаем истината. Така ли е, Сет?

Лицето на Сет пламна от гняв и очите му заискриха от безразсъдна омраза. Той тръгна към Джавахал, но Бен енергично препречи пътя му и го спря.

— Моля те, Сет — прошепна той в ухото му. — Върви си, моля те.

Сет отправи последен поглед към приятеля си и кимна, като стисна здраво ръката му. Бен изчака момчето да слезе от вагона и се обърна отново към Джавахал.

— Това не влизаше в уговорката ни — упрекна го той. — Няма да продължа, ако не обещаете, че ще престанете да измъчвате приятелите ми.

— Щеш не щеш, ще продължиш. Нямаш друг избор. Но, в знак на добра воля, ще се въздържа от коментари за твоите приятели. А сега давай нататък!

Бен огледа останалите пет кутии. Очите му се спряха на крайната вдясно. Без много да му мисли, пъхна ръка в нея и опипа вътрешността ѝ. Нова табелка. Той пое дълбоко дъх и чу как приятелите му въздъхнаха с облекчение.