Читать «Среднощният дворец» онлайн - страница 109

Бен изведнъж се хвърли върху него с цялата сила на натрупания си гняв. Джавахал остана неподвижен в края на пейката и когато момчето мина през неговия образ, силуетът му се разпадна във въздуха като статуя от дим. Бен се стовари на пода и усети, че един от ръждясалите болтове, които стърчаха от пейката, е раздрал челото му.

— Едно от нещата, които скоро ще научиш — обади се гласът на Джавахал зад гърба му, — е, че преди да се бориш с врага си, трябва да познаваш начина му на мислене.

Момчето избърса кръвта от лицето си и се обърна, търсейки този глас в сумрака. Силуетът на Джавахал бе ясно очертан, седнал на срещуположния край на пейката. За миг Бен изпита смущаващото чувство, че се е опитал да мине през огледало и е станал жертва на някаква сложна оптическа измама.

— Нищо не е такова, каквото изглежда — рече Джавахал. — Това вече трябва да ти е направило впечатление в тунелите. Когато проектирах това място, запазих няколко изненади, известни само на мен. Обичаш ли математиката, Бен? Математиката е религията на хората с мозък, затова има толкова малко следовници. Жалко, че нито ти, нито твоите наивни приятели ще излезете някога оттук. Можехте да разкриете пред света някои от загадките, скрити в тази постройка, и с малко късмет щяхте да получите в отплата същите подигравки, завист и презрение, с които бе възнаграден нейният създател.

— Омразата отдавна ви е заслепила.

— Единственото, което омразата направи с мен — отвърна Джавахал, — бе, че ми отвори очите. А сега най-добре ще е да отвориш широко твоите, защото ще видиш, че макар и да ме смяташ за обикновен убиец, все пак ще имаш шанс да спасиш себе си и приятелите си. Шанс, какъвто аз нямах.

Той стана и се приближи до Бен. Момчето преглътна на сухо и се накани да побегне. Джавахал спря на два метра от него, скръсти спокойно ръце и направи малък поклон.

— Разговорът беше удоволствие за мен, Бен — рече приветливо. — А сега се приготви и ела да ме намериш.

Преди Бен да смогне да каже нещо или да помръдне някое мускулче, силуетът на Джавахал се превърна в огнен вихър, който се изстреля с шеметна бързина през свода на гарата, като описа горяща арка. След няколко секунди огненият сноп потъна в тунелите като запалена стрела и остави след себе си гирлянда от пламъци, която чезнеше в мрака, чертаейки пред момчето съдбовния му път.

Бен хвърли последен поглед към окървавената наметка и отново се отправи към тунелите. Знаеше, че тоя път, накъдето и да поемеше, всички проходи щяха да го отведат до едно и също място.

* * *

Силуетът на влака изникна от сенките. Бен се взря в безкрайната върволица от вагони, белязани от огъня, и за миг му се стори, че вижда трупа на огромен механичен змей, излязъл от дяволското въображение на Джавахал. Когато се приближи, позна влака. Беше същият, който преди няколко нощи сякаш бе видял да минава през стените на сиропиталището, обвит от пламъци и понесъл пленените души на стотици деца, които се бореха да избягат от този вечен ад. Сега влакът стоеше бездейно, неподвижен и тъмен, и никакви признаци не сочеха, че приятелите на момчето биха могли да са вътре.