Читать «Среднощна корона» онлайн - страница 6

- Няколкоседмичното разнасяне на части от трупове не води до приятен аромат. Ако ми бе дал време да се изкъпя, вместо да ме извикаш незабавно при краля, може би щях... - Селена се спря при вида на усмивката му и го блъсна по рамото. -Идиот! - След което го хвана за ръката и го дръпна нагоре по стълбите. - Хайде да вървим към покоите ми, където ще ме разпиташ като истински джентълмен.

Каол изсумтя и я смуши с лакът. Но не пусна ръката u.

След като щастливата Лапичка се успокои достатъчно, че позволи на Селена да говори, без да бъде лигавена цялата, Каол изстиска цялата информация, след което си тръгна с обещанието да се върне след вечеря. Селена позволи на Филипа да я гълчи в банята за състоянието на косата и ноктите и, а накрая се просна в леглото.

Лапичка скочи и се сви до нея. Селена погали златистата козина на кученцето и се загледа в тавана. Изтощението налегна измъчените и мускули.

Кралят бе повярвал.

Каол също не се бе усъмнил в историята и, нито за миг. Не можеше да реши дали трябва да се чувства доволна, разочарована или виновна от това. Лесно обаче изрече лъжите - че Нирал се е събудил точно преди да го убие, че е трябвало да пререже гърлото на жена му, за да не вика, че цялата история е била далеч по-кървава, отколкото и е било приятно. Бе добавила и някои верни детайли - за прозореца на втория етаж, бурята, слугата със свещта... най-хубавите лъжи се получаваха, когато ги смесиш с истина.

Селена стисна амулета на гърдите си. Окото на Елена. Не бе виждала древната кралица от последната им среща в гробницата, надяваше се призракът да я остави на мира сега, когато вече бе шампион. Въпреки това, в месеците откакто Елена и бе дала амулета си, Селена бе установила, че присъствието му я успокоява. Металът бе винаги топъл, все едно имаше свой собствен живот.

Тя го стисна здраво. Ако кралят разбереше какво бе направила през последните два месеца...

Тръгна на първата мисия с намерението бързо да обезвреди мишената си. Бе готова за убийството, каза си, че сър Карлин е непознат, чийто живот не означава нищо за нея.

Когато обаче стигна имението му и видя добротата, с която се отнасяше към слугите си, когато го видя да свири на лирата на пътуващ музикант, когото бе подслонил, осъзна, че не може да свърши работата, за която е наета. Опита да се принуди, да се убеди, да се подкупи да го направи. Но не можа.

Затова трябваше да намери труп.

Бе дала на лорд Нирал същия избор, който бе предложила и на сър Карлин - да умре на място или да инсценира собствената си смърт и да избяга далеч, без да използва истинското си име никога повече. Досега я бяха изпратили по следите на четирима и те всички бяха избрали бягството.

Не бе трудно да се разделят с пръстените и другите си принадлежности. Още по-лесно ги бе убедила да и дадат дрехите си, така че да ги посече според раните, които твърдеше, че им е нанесла. Трупове също се намираха. Моргите винаги изобилстваха от такива, не бе трудно и да се намери някой, който да прилича на търсената жертва - особено предвид факта, че мишените и живееха достатъчно далеч, че плътта им да се разложи по пътя.