Читать «Среднощна корона» онлайн - страница 7

Нямаше представа на кого принадлежи главата на лорд Нирал - знаеше само, че имаше подобна коса, а когато наряза лицето му и го остави да се разложи, това свърши работа. Ръката дойде от същия труп. Тази на дамата принадлежеше на младо момиче, загинало малко след първия си цикъл, поразено от болест, която само допреди десет години щеше да бъде изцерена без проблеми от изкусен лечител. Но магията си бе отишла и мъдрите лечители бяха обесени или изгорени на клада.

Хората умираха на тълпи. Умираха от глупави и някога напълно лечими болести.

Обърна се на една страна и зарови лице в меката козина на Лапичка.

Как щеше да фалшифицира смъртта на Арчър? Той бе популярен и лесно разпознаваем. Не можеше да разбере каква е връзката му с подземния свят. Но след като бе попаднал в списъка на краля, може би през годините, през които не го бе виждала, бе използвал талантите си, за да стане могъщ.

Каква информация обаче можеше да има за делата на краля, че да се превърне в заплаха? Владетелят бе покорил целия континент - какво още искаше?

Разбира се, имаше и други континенти с богати царства - като Вендлин, далечната земя отвъд морето. Вендлин досега бе удържал атаките му, но Селена не знаеше какво е развитието на войната след като я бяха затворили в Ендовиер.

А и защо бунтовниците биха се грижили за събитията в други владения на друг континент, когато техният бе достатъчно голям проблем?

Не, плановете на краля се отнасяха за нещо тук.

Тя не искаше да знае. Не искаше да научава какво прави кралят и какво готви на империята си. Селена трябваше да използва този месец, за да реши какво да прави с Арчър и да се преструва, че никога не е чувала тази ужасна дума: планове.

Селена потрепери. Танцуваше по ръба на бръснача. Сега, когато мишените u бяха хора от Рифтхолд... когато една от тях беше Арчър... трябваше да започне да играе по-добре. Ако кралят узнаеше истината за това, което прави...

Щеше да я унищожи.

3

Селена тичаше в мрака на тайния коридор. Задъха се, когато погледна през рамо и видя ухиления Каин. Очите му горяха като въглени.

Колкото и бързо да бягаше, преследвачът u никога не изоставаше. Той оставяше диря от зеленикави Знаци на Уирда. Странните символи осветяваха древните камъни. А зад Каин прегърбен вървеше ридеракът, чиито дълги нокти нанасяха дълбоки бразди в пода.

Селена се препъна, но запази равновесие. Чувстваше се, все едно върви в рядка кал. Не можеше да му избяга. Рано или късно, щеше да я настигне. А щом ридеракът я хванеше... тя не смееше да погледне към огромните зъби, които излизаха от устата му, нито към черните очи, които блестяха от неестествен глад.

Каин се изсмя, а кикотът му отекна в каменните стени. Вече бе съвсем близо. Толкова близо, че пръстите му я докоснаха по врата. Той прошепна името u. Истинското u име.

Тя изкрещя.

Селена се събуди от кошмара, стиснала Окото на Елена. Огледа стаята за по-плътни сенки или сияещи Знаци на Уирда, които да подскажат, че тайната врата към прохода се е отворила. Видя обаче само тлеещия в камината огън.