Читать «Среднощна корона» онлайн - страница 8

Отпусна се обратно на възглавниците си. Това бе само лош сън. Каин и ридеракът си бяха отишли, а Елена нямаше да я безпокои повече.

Всичко бе свършило.

Лапичка, която спеше на завивките, постави главичка на стомаха u. Момичето прегърна кученцето и затвори очи.

Всичко бе свършило.

Селена метна пръчката в широкото поле на игрището, скрито от студените утринни мъгли. Лапичка хукна през тревата като златиста мълния. Бе толкова бърза, че Селена подсвирна одобрително. Зад нея Нехемия изцъка с език, докато гледаше светкавичната хрътка. Принцесата бе толкова заета да печели доверието на кралица Джорджина, за да научи чрез нея плановете на владетеля за Ейлве, че утрините бяха единственото време, в което двете можеха да се виждат. Дали кралят знаеше, че принцесата е сред шпионите, за които говори?

Едва ли, иначе нямаше да направи Селена свой шампион. Приятелството между двете бе добре известно на всички.

- Защо Арчър Фин? - прошепна Нехемия на ейлвийски. Селена u бе разказала за последната си мисия, без да разкрива много детайли. Лапичка хвана пръчката и се върна при тях, като махаше с опашка. Макар още да не бе пораснала напълно, вече бе ненормално голяма. Дориан така и не бе казал с куче от каква точно порода се е чифтосала майката. Предвид размерите на Лапичка, вероятно вълкодав или дори истински вълк.

Селена сви рамене при въпроса на Нехемия и прибра ръце в джобовете си.

- Кралят смята, че Арчър е част от някакво тайно движение срещу него. Движение от Рифтхолд, което иска да го свали от трона.

- Никой не би имал дързостта. Бунтовниците се крият в планините и горите - на места, където местните могат да им помогнат и да ги скрият. Рифтхолд би бил смъртоносен капан.

Селена отново сви рамене, точно когато Лапичка се върна с пръчката, за да u я хвърлят отново.

- Очевидно не е така. И кралят има списък с хора, които смята за ключови фигури в това движение.

- А ти смяташ да ги избиеш всичките? - Тъмното лице на Нехемия леко пребледня.

- Един по един - отвърна Селена, като метна пръчката колкото се може по-надалече в мъглата. Лапичка се стрелна подире u, а сухата трева и остатъците от снега, навят през последната буря, започнаха да хрущят под краката u. - Ще ми разкрива имената им един по един. Вижда ми се прекалено драматично. Щом обаче пречат на плановете му...

- Какви планове? - попита Нехемия.

- Надявах се ти да знаеш - намръщи се Селена.

- Не зная.

Настъпи неловко мълчание.

- Ако научиш нещо... - започна Нехемия.

- Ще видя какво мога да направя - излъга Селена. Не бе сигурна дали наистина иска да разбере какво е намислил кралят и дали би го споделила с някой друг. Това бе егоистично и може би глупаво, но тя не можеше да забрави предупреждението, които u бе отправил.

Че ако го предаде, ще убие Каол.

А после Нехемия.

А накрая и семейството u.

И всичко това - всяка инсценирана смърт, всяка лъжа - ги излагаше на риск.

Нехемия поклати глава, но не каза нищо. Когато принцесата, Каол или дори Дориан я погледнеха по този начин, u се струваше, че не може да го понесе. Те обаче също трябваше да вярват в лъжите u. Заради собствената им безопасност.