Читать «Среднощна корона» онлайн - страница 5

Когато не му отговори, той я попита:

- Как мина в Белхейвън?

- Както винаги. - Тя знаеше какво има предвид. Интересуваше се дали мисията u е минала успешно.

- Каза, че се е съпротивлявал - посочи с брадичка той към торбата.

Тя сви рамене и се обърна към черната река.

- Не беше проблем.

С тези думи хвърли торбата в канала. Не продумаха, когато тя избълбука, а после потъна.

Каол се прокашля. Селена знаеше, че той мрази тези разпити. Преди първата u мисия се бе суетил толкова, че тя се бе запитала дали в крайна сметка няма да u забрани да тръгне. Когато се върна с отрязана глава в торбата и злокобна вест за смъртта на сър Карлин, му бе отнело цяла седмица, докато я погледне в очите.

Какво друго обаче бе очаквал?

- Кога започваш следващата си мисия? - попита той.

- Утре или вдругиден. Имам нужда от малко почивка - добави тя, когато той се намръщи. - Освен това ще ми отнеме само два дни, за да разбера каква е охраната на Арчър и как трябва да го нападна. Надявам се да не опра до месеца, който кралят ми даде.

Надяваше се и Арчър да знае защо е в списъка на краля и в кои точно негови планове се е набъркал. Така тя щеше да разбере и какво да прави с него.

Каол застана зад нея, все още загледан в мръсната вода. Торбата вече несъмнено бе повлечена от течението към река Ейвъри и морето.

- Бих искал да те разпитам.

- Няма ли първо да вечеряме? - повдигна вежда тя.

Той се намръщи, а тя от своя страна се нацупи.

- Не се шегувам. Трябва да разбера какво точно е станало с Нирал.

Тя му се усмихна и обърса ръкавиците в панталоните си, преди да се отправи обратно нагоре по стълбите.

Каол я хвана за ръката.

- Ако Нирал се е съпротивлявал, може би има свидетели, които...

- Не можа да издаде нито звук - сопна се Селена и дръпна ръката си от неговата, след което хукна нагоре по стълбите. След две седмици път просто искаше да поспи. Дори разстоянието до покоите u u се виждаше безкрайно. - Няма нужда да ме разпитваш, Каол.

Той обаче я спря отново на една сенчеста площадка, като постави ръка на рамото u.

- Когато те няма - каза той, а светлината на факлите освети лицето му, - нямам никаква представа какво ти се случва. Не зная дали си ранена, дали не си в някоя тъмница. Вчера чух, че са хванали убиеца на Нирал. - Той приближи лицето си към нейното. Гласът му бе прегракнал. - Докато не пристигна, мислех, че говорят за теб. Бях готов да тръгна да те търся.

Това обясняваше защо когато пристигна, видя коня му оседлан в конюшните. Въздъхна, а лицето u внезапно пламна.

- Вярвай малко повече в мен. Кралски шампион съм все пак.

Нямаше време да реагира, когато той я придърпа към себе си и я прегърна. Тя му отвърна със същото без миг колебание, след което вдиша дъха му. Не я бе прегръщал от деня, в който тя официално стана шампион, макар споменът за онази прегръдка да бе избледнял. А сега го държеше и желаеше това никога да не спира.

Носът му опря задната част на врата u.

- Богове, вониш ужасно - промърмори той.

Тя изсъска и го блъсна назад. Лицето u пламна от яд.