Читать «Среднощна корона» онлайн - страница 4

Селена отново кимна и прибра бележката в джоба си.

Кралят се взираше в нея. Селена погледна настрани, но се принуди да се усмихне леко, да накара очите си да заблестят от нетърпение за убийството.

Най-после кралят погледна към тавана.

- Вземай главата и се махай.

Той прибра пръстена на Нирал, а Селена преглътна отвращението си. Трофей.

Тя хвана главата за тъмната коса и я прибра в торбата. Погледна към Дориан, чието лице бе пребледняло, завъртя се на пети и излезе.

Дориан Хавилиард стоеше смълчан, докато слугите пренареждаха залата и поставяха огромната дъбова маса и богато украсените столове в центъра и. Съветът започваше след три минути. Почти не чу как Каол излиза, за да разпита Селена допълнително. Баща му изсумтя нещо одобрително.

Селена бе убила човек и жена му. А баща му бе издал заповедта. Дориан не можеше да ги гледа и двамата. Бе мислел, че е успял да убеди баща си да не продължава с бруталната си политика след клането над ейлвийските бунтовници преди Юледа, но явно не бе така. А Селена...

Веднага след като слугите приключиха с масата, Дориан седна на обичайното си място отдясно на баща си. Съветниците започнаха да пристигат начело с херцог Перингтън, който веднага отиде при краля и започна да му шепти нещо - прекалено тихо, че Дориан да може да ги чуе.

Принцът не си направи труда да заговори когото и да е, а само се загледа в

стъклената кана с вода на масата. Селена изобщо не приличаше на себе си.

Всъщност се държеше така вече втори месец - откакто стана кралски шампион. Красивите u скъпи рокли си отидоха, заменени от черни туники и панталони, а косата u бе вързана на плитка, която потъваше в неизменното u тъмно наметало. Приличаше на красив призрак, а когато го погледнеше, се държеше, все едно не го познава.

Щом можеше да убива хора, без да u мигне окото, да го манипулира сигурно u беше още по-лесно. Дали не го бе накарала да се сприятели... не, да се влюби в нея, за да я защитава пред баща си и тя да е сигурна, че ще стане шампион...

Дориан не искаше дори да си го помисля. Щеше да я навести скоро - може би още утре. Да види има ли шанс да бърка.

Не можеше да спре да се пита дали обаче изобщо означава нещо за Селена.

Селена вървеше тихо и бързо по коридорите и стълбите, по познатия път към кралските канали. Това беше същият проход, към който водеше и тайният тунел зад гоблена в стаята u, но оттук миришеше по-лошо заради слугите, които изхвърляха отпадъци на всеки час.

Скоро втори чифт стъпки отекна в подземието. Каол. Тя не каза нищо, докато не стигна края на канала, загледана в отделните арки от двете страни на реката. Наоколо нямаше никого.

- Е - каза тя без да поглежда зад гърба си, - ще ме поздравиш ли, или просто са те изпратили да ме следиш?

Тя се обърна към него. Торбата все още се поклащаше в ръката u.

- А ти Селена ли си в момента, или кралският шампион? - Бронзовите му очи заблестяха на светлината на факлата.

Каол, разбира се, правеше разликата. Той не пропускаше нищо. Селена не можеше да прецени дали това я радва, или не. Особено предвид леко хапливия му тон.