Читать «Спомен, печал и трън (Цялата поредица)» онлайн - страница 1893

А когато излезе сред почти опустошения Вътрешен двор, изумлението й нямаше граници. Кулата на Зеления ангел беше превърната в камара рухнали камъни и всичко наоколо беше покрито с овъглени отломъци от скорошно сражение, но скитащите из останките непознати твърдяха, че Елиас е мъртъв и всичко отново ще си дойде на мястото.

На устата на всички тях, както и на тези, които срещаше по пътя си надолу към Ерчестър, бяха имената на кралската дъщеря Мириамел и някой си Снежен кичур. Именно те двамата — за него казваха, че е велик герой от сраженията на изток, който унищожил дракон — свалили Върховния крал. Скоро щели да се женят. Скоро всичко щяло да си дойде на мястото. Всеки повтаряше едно и също: скоро всичко ще си дойде на мястото.

Рейчъл сумтеше под носа си — само хора, които никога не бяха носили нейните отговорности, можеха да си мислят, че възстановяването на всичко наоколо би могло да отнеме по-малко от години, — но въпреки това изпитваше странно любопитство и мъждукаща слаба надежда. Може би все пак наистина се задаваха по-добри дни. Всички повтаряха, че е умрял и Приратес, овъглен сред пламъците, погълнали огромната кула. Значи справедливостта най-после беше възтържествувала. Мъчителните загуби на Рейчъл най-накрая бяха отмъстени, макар и с огромно закъснение.

А може би, мина и през ума, Гутулф също беше спасен и изведен от мрака. Заслужаваше по-добра съдба, отколкото да се скита без посока, докато светът над земята се връщаше към нещо като нормалния си порядък.

Любезни хора в Ерчестър споделиха с нея собствените си нищожни запаси и й дадоха подслон да преспи. Цяла вечер беше слушала истории за принцеса Мириамел и героя Снежен кичур — воина-княз с драконов белег. Може би, съобрази тя, след като нещата се поуспокоят, би могла да предложи услугите си на новите владетели. Ако беше отгледана и възпитана, както подобава, млада жена като Мириамел положително би разбрала нуждата от порядък и чистота. Рейчъл се съмняваше, че отново би могла да е така всецяло всеотдайна в работата си, както преди, но все още можеше да предложи това-онова. Беше стара вече, но все още можеше да е полезна.

Рейчъл Драконката вдигна очи. Докато мислите й се щураха без посока, краката я бяха отвели до Площада на битките, където беше запален огромен огън. Колкото и оскъдни да бяха запасите, някой се беше постарал да вдигне пир по средата на просторния площад. Малкото останали жители на Ерчестър се блъскаха наоколо, крещяха, пееха и танцуваха около огъня. Врявата беше оглушителна. Рейчъл взе един сушен плод, подаден й от някаква млада жена, и се отдалечи до един притулен ъгъл, за да похапне. Приседна до стената на един магазин и се загледа в навалицата.