Читать «Спомен, печал и трън (Цялата поредица)» онлайн - страница 1889

— С положителност. Сигурен съм, че ще стигнат до ушите ми, за да се посмея. — Джосуа се пресегна и стисна ръката на Саймън, след това се наведе и прегърна Мириамел, която дълго не го пусна. — Време е да тръгвам. Вятокрък ме чака. Скоро ще се зазори.

На Саймън изведнъж му се прииска да задържи Джосуа.

— Но ако намериш Камарис и след като се съберете с Воршева, тогава какво?

Принцът не отговори веднага.

— Южните земи ще имат нужда поне от още един Носител на свитъка освен Тиамак, надявам се. Ако Лигата ме приеме. А не мога да измисля нищо по-добро, с което бих искал да се занимавам, от това да забравя грижите за всички сражения и преценки и да се отдам на четене и размисъл. Може би Стреаве ще може да ми помогне да закупя „Бокала на Пелипа“ и аз ще стана собственик на спокойна странноприемница в Кванитупул. В която приятелите винаги ще са добре дошли.

— Значи наистина тръгваш? — попита Мириамел.

— Наистина. Награден съм с подаръка на свободата, който никога не съм се надявал да получа. Ще бъда истински неблагодарен, ако му обърна гръб. — Той се изправи. — Беше много странно да изслушам собствените си погребални слова в Хейхолт вчера. Всеки би трябвало да има този шанс, докато е жив. Това дава повод за много размисъл. — Той се усмихна. — Позволете ми да се отдалеча поне на няколко часа оттук и след това кажете на Исгримнур и на всеки друг, който заслужава доверие, че съм жив. Така или иначе, изчезването на Вятокрък ще ги озадачи. Но първо кажете на Исгримнур. Истински ми е мъчно, че моят стар приятел скърби за мен: смъртта на сина му е достатъчно голяма загуба. Надявам се да разбере защо го правя.

Джосуа се приближи към изхода.

— Колкото до вас двамата, мисля, че приключенията ви тепърва започват. И се надявам да са по-щастливи. — Той духна свещта и шатрата отново потъна в мрак. — Както аз ще съм истински глупак, ако не се възползвам от подаръка си, Саймън, и ти ще си глупак, ако не се ожениш за моята племенница, а ти, Мириамел, ще си глупачка, ако не го вземеш. Двамата имате да свършите много работа и много неща да поправите, но вие сте млади и силни, а и имахте шанса да натрупате опит, какъвто никой на този свят не е получавал. Бог да ви благослови и късмет. Ще мисля за вас. И двамата ще сте в молитвите ми.

Той повдигна покривалото на шатрата и звездите заблещукаха над рамото му, след което се възцари мрак.

Саймън се отпусна назад със замаяна глава. Джосуа жив! Камарис баща на принца! А той, Саймън, с легнала до него принцеса. Светът беше наистина невероятен.

— Е? — попита неочаквано Мириамел.

— Какво?

Той задържа дъх, обезпокоен от тона й.

— Нали чу чичо ми — отвърна тя. — Ще се ожениш ли за мен? И какво е това за кръвта на Ейлстан? Криел ли си през цялото време нещо от мен, за да ми върнеш за това, че се бях престорила на кухненска прислужница?

Той издиша.

— Самият аз го разбрах едва вчера.

След дълго мълчание тя добави:

— Не отговори на другия ми въпрос. — Хвана лицето му и го притегли към своето, докосваше с пръсти чувствителния ръб на белега му. — Ти каза, че никога няма да ме оставиш, Саймън. А ще направиш ли това, което ти каза да направиш Джосуа?