Читать «Спомен, печал и трън (Цялата поредица)» онлайн - страница 1888

— Майко на милосърдието! — промълви състрадателно Мириамел. — Горкият човек!

На Саймън му беше непосилно да обхване огромното страдание на стария рицар.

— Къде е той сега?

Джосуа поклати глава.

— Не знам. Вероятно пак е тръгнал да скиталчества. Само се моля да не се опита пак да се удави. Бедният ми баща! Надявам се, че демоните, които са го подгонили, сега ще са по-слаби, макар да се съмнявам в това. Ще го намеря и ще се опитам да помогна да намери покой.

— Значи това смяташ да правиш? — попита Саймън. — Да търсиш Камарис?

Мириамел погледна укорително принца.

— А Воршева?

Джосуа кимна и се усмихна.

— Ще потърся баща си, но едва след като се убедя, че съпругата ми и децата ми са в безопасност. Много неща трябва да се направят, а това ще е почти невъзможно тук в Еркинланд, където ме познават всички. — Той се разсмя тихо. — Както виждате, искам да заприличам на херцог Исгримнур, затова си пускам брада като неговата. — Принцът разтърка брадата си. — Така че тази нощ потеглям на юг. Скоро старият граф Стреаве ще има среднощен посетител. Той ми дължи една услуга… за която ще му напомня. Ако някой е в състояние да отвлече Воршева и двете деца от набанския двор, това е нечестният владетел на Пердруин. Това приключение ще му достави по-голямо удоволствие, отколкото всякакво заплащане, което бих могъл да му осигуря. Той обича мистериите.

— Съпругата и децата на мъртвия принц отвлечени. — Сега Саймън не се стърпя да не се усмихне. — Това ще даде хляб на не една песен и измислица!