Читать «Спомен, печал и трън (Цялата поредица)» онлайн - страница 1886

— Гробът не ме иска — каза усмихнато принцът.

34. Раздяла

Сърцето на Саймън подскочи.

— Принц Джосуа!?

— Кротко, момче. — Джосуа се приведе напред. Очите му за миг се разшириха, щом зърна сгушената върху главата на Саймън глава, но усмивката отново се появи на лицето му. — А! Да сте благословени и двамата. Накарай я да се омъжи за теб, Саймън. Всъщност едва ли ще се наложи да я убеждаваш дълго. С твоя помощ ще стане прекрасна кралица.

Саймън разтърси изумено глава.

— Но… но ти… нали… — Той млъкна и си пое дъх. — Ти си мъртъв. Или поне всички мислят така!

Джосуа приседна, навел свещта така, че тялото му закриваше пламъка.

— Би трябвало.

— Тиамак видял врата ти строшен! — прошепна Саймън. — А и никой не би могъл да се измъкне оттам след нас.

— Тиамак видя само удара — поправи го Джосуа. — Вратът ми наистина трябваше да е строшен, както и е, тъй като ужасно ме боли. Но аз вдигнах ръката си. — Той протегна лявата си ръка и разкъсаният ръкав се вдигна нагоре. Деформираната гривна от оковите на Елиас все още стягаше подпухналата му китка. — Брат ми и Приратес забравиха за подаръка, който сами ми бяха направили. Има нещо поетично в това или пък Бог искаше да изпрати знак за цената на страданието. — Ръкавът на принца скри гривната. — Почти не можех да помръдна ръката си два дни, след като дойдох на себе си, чак сега отново започвам да я усещам.

Мириамел се размърда и отвори очи. В първия момент очите й се разшириха от ужас, после тя се надигна, притиснала одеялото пред гърдите си.

— Чичо!

Усмихвайки се съзаклятнически, той вдигна пръст пред устните си. Тя усука одеялото около себе си, като остави Саймън почти гол на студения въздух, прегърна чичо си и се разрида. Джосуа също почти заплака. След малко Мириамел се дръпна, огледа голите си рамене и се изчерви. Светкавично се стовари върху постелята и дръпна одеялото до брадичката си. Саймън се възползва с благодарност от своята половина от одеялото.

— Как е възможно да си жив? — възкликна тя, като се смееше и попиваше очи с крайчеца на завивката.

Джосуа отново заобяснява, показа и изкривената гривна.

— Но как успя да се измъкнеш? — Саймън нямаше търпение да чуе историята до края. — Кулата рухна!

Принцът поклати глава. Сенките по стената на шатрата се размърдаха.

— Това не мога да кажа със сигурност, но предполагам, че Камарис ме е понесъл и ме е свалил долу още в първите моменти. Приближих се до доста огньове миналата нощ и чух всевъзможни неща. Изглежда, объркването, пушеците и огънят са били толкова силни, че той може би е слязъл по стълбите преди вас. Ние проникнахме в кулата от долу, през тунелите. Предполагам, че се е върнал по същия път. Онова, което знам със сигурност, е, че се събудих под звездите, сам на брега до Кинслах. А кой освен Камарис би имал силата да ме пренесе толкова надалеч?

— Ако е слязъл надолу преди нас, Кадрах би трябвало да види.

Мириамел замълча замислена.

— Истинско чудо — въздъхна Саймън. — А защо не си казал на никого? И какво искаше да кажеш, като спомена, че Мириамел ще е кралица? А ти?