Читать «Смъртта на крал Артур (Роман от XIII в.)» онлайн - страница 4

Авторът на Смъртта на крал Артур е познавал по всяка вероятност и английския роман в стихове (32 000!) на саксонеца Лайамон, адаптирал към 1205 г. френския Роман за Брут (1155) от Вас. Оттук и заглавието Брут на творбата на Лайамон. През Лайамон назад във времето неизбежно стигаме до влиянието на Вас, чийто Роман за Брут е съединително звено между псевдоисторическата хроника на Джефри Монмутски История на британските крале (1138) и артуровския рицарски роман. Авторът на Смъртта на крал Артур заимства и от Вас, и от Джефри. Резонанси от техните творби са видими главно в заключителната част на романа с двата епически епизода — войната на Артур срещу римляните и битката при Солсбъри срещу Мордред. Други ситуации и мотиви от романа са очевидни реплики на прочути сцени от френските романи за Тристан и Изолда от втората половина на XII в. Нито един от тези източници не е посочен от автора. За сметка на това в началото и в края на своя роман той се позовава изрично на Търсенето на Светия Граал и на Роман за Ланселот, обстоятелство, което потвърждава хипотезата за романен триптих. Героите на Смъртта на крал Артур са ни добре познати от множество предишни артуровски романи — същите характери, същите отличителни белези. Ако възприемаме романа като съвкупност от странстващи мотиви и ситуации, срещани вече в други творби, в количествено отношение присъствието на чуждия материал в Смъртта на крал Артур е значително. Читателят остава с впечатление за еклектизъм.

В действителност Смъртта на крал Артур е един от най-оригиналните артуровски романи. Ще се опитам да посоча накратко в какво се състои неговата самобитност и уникалност. Жан Фрапие отбелязва: „Никой средновековен роман не се отличава с толкова висока степен на организираност на интригата.“ Между събитията в романа съществува строга причинно-следствена връзка, която се явява водеща нишка в цялото повествование. Стегнатата интрига на Смъртта на крал Артур контрастира с разлятото повествование в Роман за Ланселот и с накъсаните приключения на героите в Търсенето на Светия Граал. Иначе, подобно на тези две творби, и Смъртта на крал Артур използва така наречената преплетена техника: разказът често се прекъсва и се прехвърля на приключенията на друг герой. В първите два романа от триптиха въпросната техника цели преди всичко да разшири територията на повествованието, придавайки така всеобхватност на разказа и универсално измерение на артуровското общество. В Смъртта на крал Артур преплитането на повествователните линии обслужва строгата причинно-следствена връзка между епизодите. Тя очертава веригата от конфликти, които завършват със смъртта на знатни рицари и водят рицарското съсловие до разпад.

Типологична черта на рицарския роман е неговият щастлив край: въпреки страданията, които понася, въпреки изпитанията, в които залага честта и рискува живота си, героят в крайна сметка тържествува, постигайки хармония със себе си, със своята дама и с рицарското общество. Разбира се, историята на един успех има повече шанс да привлече широката публика, отколкото история с тъжен край. Но истинското обяснение за хепиенда на рицарските романи следва да търсим в основната им социална функция — да утвърждават куртоазната етика на героизма и на чувствата, която да обединява в общ идеал нисшето (рицарското) и висшето съсловие на феодалната аристокрация.