Читать «Смъртта на крал Артур (Роман от XIII в.)» онлайн - страница 3

Жан Фрапие, друг изтъкнат представител от следващото поколение медиевисти и научен редактор на ръкописа, по който е направен и българският превод на Смъртта на крал Артур, прави няколко съществени уточнения по тезата на Ф. Ло за един-единствен автор на цикъла. Той приема, че петте творби от Артуровската Вулгата следват общ план и дори образуват обща структура. Нея Фрапие също приписва на архитект, но има предвид не един-единствен автор на цикъла, а проектант, който вероятно е написал и Роман за Ланселот или поне значителна част от него, докато останалите творби са дело на други авторски почерци. Тезата на Фрапие е убедителна: стиловите и композиционните различия между петте творби не позволяват да ги смятаме за дело на един-единствен автор, но не са пречка да разглеждаме цикъла като идейно цяло. Допускам, че именно в стремежа си да съхранят това единство, авторите са запазвали своята анонимност или са прибягвали до литературна мистификация.

Изхождайки от идеята за цикъла Ланселот-Граал като единен проект, можем да направим два основни извода. Първо: авторите на отделните романи проправят връзки между епизоди, разделени помежду си от стотици страници текст. Долавянето на тези връзки е важна предпоставка за пълноценно възприемане на смисъла на отделната творба, а и на нейното мрежово идейно и естетическо послание. С други думи, цялостното интерпретиране на отделната творба следва да отчита контекста на целия цикъл. Немалка част от обяснителните бележки, които предлагам в края на книгата, целят да информират читателя за тези връзки, да поддържат активна „естетиката на паметта“ — по думите на английския медиевист Йожен Винавър. Четенето на отделната творба предполага съзнание за цикъла, където, отбелязва Винавър, „всяка подробност от действието, колкото и незначителна да ни се струва първоначално, може всеки момент да се появи отново в някой от множеството лабиринти“.

Второ: всеки роман от цикъла притежава своята идейна и стилова специфика. Тя донякъде се определя и от използваните източници. Ще спомена най-важните за Смъртта на крал Артур. Най-близко във времето до създаването на романа стои „Персевал“ — третата част от трилогията на „Робер дьо Борон“ Роман за Граала, писана в началото на XIII в. Краят на „Персевал“ описва войната, която Артур води във Франция срещу Римската империя, предателството на Мордред, тежкото раняване на Артур и отплаването му на остров Авалон. Така приключва славното царуване на Артур, макар че разказът на „Робер дьо Борон“ намеква за пребиваването на краля в Другия свят (келтското отвъдно) и оставя надежда, че един ден Артур може да се завърне сред своите поданици.