Читать «Смъртта на крал Артур (Роман от XIII в.)» онлайн - страница 5

Смъртта на крал Артур е първият рицарски роман с трагичен край. И последният: след него артуровските романи от Късното средновековие (XIV и XV в.) свидетелстват за упадък и размиване на жанра, но не и за упадъка на Артуровото царство. От историческа гледна точка социалните причини за залеза на рицарството са свързани главно с възхода на градската култура и градската икономика. Градът маргинализира феодалния двор и замъка — средища на рицарската цивилизация. За тези социални причини в Смъртта на крал Артур дори няма и намек. Романът следва друга логика. Причините за края на рицарството са, от една страна вътрешни, а от друга — мистични. Под вътрешни или домашни причини имам предвид конфликтите между рицари, които споделят една и съща ценностна система и, нещо повече, които са свързани с общо минало и с приятелски чувства. Единствената външна заплаха в романа за Артуровото кралство е Римската империя, но тя бива отстранена бързо и не тя води до трагичната развръзка. А мистичния фактор за края на Артуровото величие следва да виждаме в християнския идеал за презрението към света (contemptus mundi), който подтиква Гениевра и Ланселот да се оттеглят в монашески обители и да изживеят последните си дни в отшелническо покаяние. В това отношение краят на романа е съзвучен с духа на мистичното християнство, който цари в Търсенето на Светия Граал.

Интригата в Смъртта на крал Артур е изградена като трагедия в Аристотеловия смисъл на думата, тоест като поредица от конфликти, произтичащи по необходимост едни от други и придаващи така дълбоко единство на действието. Две са главните огнища на конфликти: новото разпалване на любовната страст между Ланселот и Гениевра; смъртната вражда между два семейни клана — на Говен и на Ланселот. По своята същност тези конфликти са трагични, доколкото моралните ценности вземат превес над екзистенциалните. С други думи, постъпките на героите се определят не толкова от интереса, колкото от чувството за дълг и чест. Нещо повече, чувството за дълг влиза в разрез с други възвишени чувства като вярност, лоялност, приятелство. Ланселот подновява прелюбодейската си връзка с Гениевра, без това да разколебава по някакъв начин уважението и преклонението му пред краля. От своя страна, Говен се възхищава безрезервно от Ланселот, но след като двама негови братя загиват — макар и по недоразумение — от ръката на Ланселот, той вижда занапред в него смъртен враг. Антагонистите са дълбоко раздвоени между обичта и възхищението, от една страна, и омразата и жаждата за мъст, от друга.