Читать «Смъртта на крал Артур (Роман от XIII в.)» онлайн - страница 2

Романите от въпросния триптих на свой ред се вписват в един още по-мащабен цикъл, известен като Ланселот-Граал или Артуровска Вулгата. Той започва с творба, обикновено озаглавявана Историята на Светия Граал. Сред нейните версии най-пълна е една трилогия в проза, свързвана условно с името на Робер дьо Борон. Наскоро тя бе преведена на български под заглавието Роман за Граала. Историята на Светия Граал предхожда и подготвя романите от триптиха, като проследява първоначалното сакрализиране на един утилитарен предмет — Граала. То започва с Тайната вечеря на Иисус Христос с неговите ученици в навечерието на Пасха, минава през делото на Йосиф Ариматейски, който събира в Граала кръвта на разпнатия Христос, преди да предаде свещения съд на своите потомци, които пък ще го пренесат на Запад в царството на Артур.

Друг роман, втора част от трилогията на Робер дьо Борон и нейно продължение в хронологията на описваните събития, е посветен на Мерлин — пророк, магьосник и покровител на Артур, когото възкачва и на кралския престол. Този роман и трите му продължения от XIII в. формират частта Мерлин, която проследява развоя на събития, започнали в Историята на Светия Граал. Трите продължения на Мерлин са писани вероятно по-късно, след останалите романи от цикъла Ланселот-Граал, който включва пет творби: Историята на Светия Граал, Мерлин, Роман за Ланселот, Търсенето на Светия Граал и Смъртта на крал Артур. В масив около 2500 страници цикълът разказва историята на една светиня, която се пресича с историята на артуровското рицарство, пренасочва я и ускорява нейния край.

Въпросът за авторството на цикъл с подобен мащаб е от съществено значение — не толкова за да научим нещо повече за идентичността на автора или авторите, колкото за да осмислим връзката между отделните части на Артуровската Вулгата. Фердинан Ло формулира категорично основната си теза: „Корпусът на Ланселот-Граал, с изключение на Мерлин и неговите продължения, които с положителност са добавени по-късно, е дело на един-единствен автор. Зад привидното си разнообразие този корпус разкрива безспорно единство на замисъла и на плана.“ Ло формулира същата си позиция и на друго място в своето изследване: „Корпусът на Ланселот-Граал не само че не е сбор от отделни части и парчета, а се разстила пред погледа ни като величествена катедрала, изградена от основите до покрива от един и същи архитект.“ В първото цитирано твърдение Фердинан Ло говори за автор, във второто — за архитект. На френски думата „архитект“ може да означава и „строител“. Най-вероятно Ло я използва като метафора за автор.