Читать «Смъртта на крал Артур (Роман от XIII в.)» онлайн - страница 173

87

112* Змеят или драконът, изобразен върху шатрата на Артур, препраща към името на баща му — Утерпандрагон. Историята на Джефри Монмутски (глава 147) описва златния шлем на Артур, на който също има изображение на дракон.

88

117* Намесата на папата е в съзвучие с епизода „Мнимата Гениевра“ от Роман за Ланселот, когато папата също настоява Артур да приеме отново законната си съпруга. Жан Фрапие и други медиевисти долавят в този мотив отзвук от исторически факт: през 1200 г. папа Инокентий III заплашва с анатема френския крал Филип-Август, задето е прогонил (още след злополучната първа брачна нощ) съпругата си Ингеборг Датска. През XII в. бракът се утвърждава като религиозен обред. Оттогава папската институция се явява гарант за неразтрогваемия характер на кралските бракосъчетания. Разбира се, по отношение на епохата на Артур (V-VI в.) този исторически отзвук е анахронизъм.

89

119* Размяната на пръстени между влюбени в момента на раздяла е често срещан мотив в артуровския роман. Историята с пръстена, който навремето Гениевра дава на Ланселот, е описана подробно в Роман за Ланселот. Докато е в плен на Моргана, Ланселот носи неизменно този пръстен, въпреки че магьосницата му го иска многократно. От друга страна, Моргана е получила преди време от Гениевра подобен пръстен; двата пръстена си приличат по това, че на скъпоценните им камъни се виждат две целуващи се фигури. Но се различават, доколкото пръстенът за Ланселот изобразява мъж, който държи сърце в ръка, докато върху пръстена за Моргана се виждат две сключени ръце. С хитрост магьосницата успява да размени своя пръстен с този на Ланселот. После го праща в двора на Артур като доказателство, че кралицата изменя на Артур. Ала Гениевра отхвърля обвинението с твърдението, че просто е дала на един лоялен рицар дар от лоялна дама.

90

119** Вж. бел. към фрагм. 53*.

91

119*** Пореден намек за епизод, разказан от Роман за Ланселот. Ланселот убива Карадок, господар на Скръбната кула, и освобождава Говен, когото Карадок е хвърлил в затвор, гъмжащ от отровни змии.

92

125* В края на Роман за Ланселот Артур завладява Галия във война срещу нейния владетел Клодас и неговите съюзници Фрол от Германия и римляните. Тогава Артур предлага Галия на Ланселот, но той отказва и моли кралят да дари Беноик на брат му Хектор, Гон — на братовчед му Боорт, а Галия — на Лионел. И тримата отказват дарението, за да продължат да живеят като странстващи рицари.

93

129* Нова антиципация за трагичната развръзка на предстоящите събития.

94

131* Вж. бел към 110*. Относно идентичността на старицата Филип Валтер изказва предположението, че това е преобразената Моргана. Нищо в текста не дава основание за подобна хипотеза. Старицата е анонимен персонаж със строго определена функция в повествованието — да предсказва бъдещето. С тази си роля тя се вписва отлично в множеството анонси на бъдещи нещастия. От друга страна, старицата се родее типологически с персонажите на отшелници от Търсенето на Светия Граал, чиято основна роля е да тълкуват случилото се и да предсказват бъдещи събития.