Читать «Смъртта на крал Артур (Роман от XIII в.)» онлайн - страница 171

69

70** Произходът на мотива за ладията с мъртвец на борда се свързва с келтската традиция. Той получава широко разпространение в артуровския роман. Вж. например Търсенето на Светия Граал (ладията с мъртвата сестра на Персевал), а преди това се среща и в романи от началото на XIII в. като Първото продължение на Персевал (т.нар. Продължение на Говен), Отмъщението на Рагидел и др.

70

71* В артуровския роман обикновено тези качества са алтернативни и биват олицетворявани от различни — най-често противопоставяни — персонажи. В Смъртта на крал Артур никой не въплъщава абсолютната добродетел, нито абсолютния порок. Двойствената природа на героите е залог за трагическия развой на събитията.

71

72* Смъртната опасност, за която говори Гениевра, вероятно се отнася за времето, когато кралят я е прокудил от царството и в продължение на две години живее с мнимата Гениевра — доведена сестра на кралицата, която успява да узурпира мястото на истинската кралица. Ланселот възстановява правата на Гениевра в дуел срещу трима противници, защитници на мнимата кралица. Епизодът „Мнимата Гениевра“ е част от Роман за Ланселот.

72

76* Вж. бел. към фрагм. 50****.

73

83* Текстът не уточнява естеството на залозите. Най-вероятно става дума за символни предмети, части от рицарските доспехи — ръкавица, копие, меч.

74

87* Описаната ситуация е отзвук от сцена в Роман за Тристан от Берул, когато джуджето Фросен и тримата барони устройват на влюбените капан, за да покажат на крал Марк как те му изневеряват.

75

92* Със същото прилагателно (felons) Берул квалифицира тримата барони — отявлени врагове на Тристан и Изолда. В случая с въпросното прилагателно авторът на Смъртта на крал Артур взема дискретно страната на Ланселот и Гениевра. Подобна оценъчна позиция е изключение за повествованието, в което авторът не коментира поведението на своите герои и не се намесва в разказа.

76

93* Според келтските обичаи жената, обвинена в прелюбодеяние, се наказвала със смърт на кладата. Този мотив свидетелства и за влиянието на разказите за Тристан и Изолда върху Смъртта на крал Артур. В романа за Тристан и Изолда от Берул крал Марк устройва капан на влюбените и се сдобива с доказателства за плътската им връзка. Веднага след това решава — без съд и присъда — Изолда да бъде изгорена на кладата. Клада застрашава и Люнет, героиня от романа на Кретиен дьо Троа Ивен, Рицаря с лъва (стих 3715) — в случая не за прелюбодеяние, а по обвинение в измяна на нейната господарка.

77

93** И тук приликата с романа за Тристан и Изолда от Берул е очевидна. Когато жителите на Корнуел, кралството на Марк, научават, че в своя гняв крал Марк праща Изолда на кладата, те оплакват с подобни думи участта на своята кралица. (Вж. Тристан и Изолда. Ранни творби, Берул, ст. 1070–1082).

78

94* Авторът обича да уточнява с цифри хода на времето или броя на рицарите. Но тези цифри нямат стойност на количествени показатели — изпълняват по-скоро орнаментални функции за симетрия, така както в скулптурните орнаменти на катедралите се наблюдават елементи, чиято единствена роля е да кореспондират с други в общото пространство на дадена композиция или фасада. От началото на романа (фрагм. 2) научаваме, че в търсенето на Светия Граал са загинали 32 рицари. Между тази бройка и броят на хората от дружината на Ланселот няма никаква смислова връзка. Числото 32 не е натоварено и с определена символика. Чисто и просто бива възпроизведено от далечно разстояние, сякаш за да постави авторът на изпитание вниманието и паметта на своята публика. Същото може да се каже и за числото 72, споменато веднъж за броя на новоприетите рицари на Кръглата маса (фрагм. 107) и повторно — за броя на рицарите на Кръглата маса, с които Артур разполага за битката при Солсбъри (фрагм. 187).