Читать «Смъртта на крал Артур (Роман от XIII в.)» онлайн - страница 174

95

134* Мотивът за влюбването на Мордред в Гениевра е заимстван от Роман за Брут (1155) на Вас. Между двете творби съществуват редица прилики: Роман за Брут е сред основните източници на Смъртта на крал Артур. Ала по отношение на еволюцията на артуровския роман двете творби емблематизират началото и края на жанра. Роман за Брут — адаптация на Историята на Джефри Монмутски — се явява междинно звено между историческата хроника и романа, между епичното и романното повествование. Смъртта на крал Артур изобразява залеза на рицарството, а в известна степен и на рицарския роман, доколкото характерна черта на жанра е неизменно щастливата развръзка на интригата, за разлика от трагичната атмосфера в Смъртта. Нещо повече, с финалните батални сцени при Солсбъри и Уинчестър романът сякаш отстъпва място на епопеята. В този смисъл Смъртта на крал Артур бележи завръщане към епическия жанр — изходно начало на Роман за Брут по пътя му към романа.

96

135* Истината, че Мордред не е племенник, а син на Артур, е известна на основните заинтересовани страни. Тук тя бива огласена публично за пръв път от самия Мордред — истинския автор на фалшивото писмо. В частта „Агравен“ от Роман за Ланселот Мордред научава — макар и неразкрито по ясен начин — от един божи човек кои са истинските му родители. По-късно в Смъртта на крал Артур за това споменават и Гениевра (пред братовчеда й Лабор — фрагм. 141), и Артур (фрагм. 161).

97

145* Думите на Ланселот по адрес на Говен резюмират морала, въплъщаван от героя: всички негови бойни подвизи са в името на любовта — върховна добродетел, чиито проявления са любовната страст (към Гениевра), предаността към владетеля (Артур), лоялното приятелство (в случая към Говен).

98

151* Легендарният меч на Артур, Ескалибур, е част от воинското снаряжение на краля още от най-ранните разкази. В уелския разказ „Кулхух и Олуен“ — най-стария текст, в който Артур играе решаваща роля — мечът се нарича Каледвулх (вж. „Кулхух и Олуен“ в Мабиногион, келтски легенди, „Г. Бакалов“, Варна, 1986, с. 116 и 145). В Историята на Джефри Монмутски мечът се нарича Скалибур (глави 147, 155, 174). С него току-що коронясаният петнадесетгодишен Артур убива в едно-единствено сражение срещу саксонците 470 неприятели! Говен не за пръв път си служи с Ескалибур. В романа на Кретиен дьо Троа Персевал, или разказ за Граала (80-те години на XII в.) Говен е въоръжен с Ескалибур в епизода, описващ галантната авантюра на Артуровия племенник в Ескавалон (стих 5903).

99

153* Влиянието на слънцето от позиция на зенит върху силите на Говен е отзвук от езически мит за слънчев герой. Същият мотив се среща в друг роман, чийто герой е Говен — Първото продължение на Персевал (20-те години на XIII в.).

100

154* Според някои критици Говен е родом от Оркнейските острови, на които баща му Лот е владетел. Подобна хипотеза влиза обаче в противоречие с автори като Джефри Монмутски и Вас, които говорят за бащата на Говен като за крал Лот от Лодонезия (име, вероятно измислено от Джефри, назоваващо област в Шотландия) или за Лот от Лоноа (Вас има предвид областта в Западна Франция, днешна Бретан), където би следвало да е отрасъл и племенникът на Артур. Оркни е по всяка вероятност измислен топоним, каквито изобилстват в цикъла Ланселот-Граал.