Читать «Смъртни врагове» онлайн - страница 8
Кристофър Уиткомб
— Добре, да продължим нататък. Ще кажеш ли нещо, Матю?
Новоизбраният президент Дейвид Рей Венабъл махна с ръка, за да успокои залата, която се вълнуваше от шокиращата вест. Той стоеше зад стола си по средата на широка махагонова маса. Вляво от него седеше съветникът по националната сигурност Матю Хавлок, бивш професор по история от Пенсилванския университет, които в момента беше забил окичения си със старомодни очила нос в небесносиня заседателна папка. Хавлок държеше с двете си ръце чаша с бавно топящ се лед и се стараеше кубчетата да не дрънкат много силно.
— Предполагам, че сте видели сутрешните вестници, г-н президент. Мисля, че…
— Дали съм видял вестниците? Това ли има да ми съобщи моят съветник по въпросите на националната сигурност? Разбира се, че съм видял сутрешната преса!
„Вашингтон Пост“, „Ню Йорк Таймс“ и няколко други издания лежаха грижливо подредени пред него. Всички те тръбяха за случилото се.
Единият обявяваше:
АТЕНТАТОРИ ВЗРИВИХА СЪРЦЕТО НА ДЪРЖАВАТА.
Друг пишеше:
УЖАС ОПУСТОШИ ОТЕЧЕСТВОТО.
А „Ю Ес Ей Тудей“ го бе казал най-добре:
НАЙ-ЛОШИТЕ СТРАХОВЕ НА НАЦИЯТА СЕ СБЪДНАХА.
Преди девет часа — по-точно в 22:00 източно време, терористи бяха ударили едновременно по три цели: известно нощно заведение в Атланта, „Дисниленд“ в Анахайм и „Мол ъф Америка“ в Блумингтън, Минесота.
Всички канали бяха прекъснали обичайните си програми, за да предават извънредни новини от мястото на събитието. Местните, щатските и федералните екипи за спешна помощ работеха трескаво, за да се справят с големия брой пострадали. Бързаха да се притекат на помощ и много други организации — от Червения кръст до пожарните команди от малки градчета и доброволчески групи, организирани от църквите.
Вашингтон също беше на крак и опитваше да приведе в действие планираната от три години операция за отпор на тероризма. За нещастие столицата — където се намираха центровете на практически всички федерални агенции, като Департамента за вътрешна сигурност (ДВС), ФБР и разузнавателните централи като НАС и ДИА — беше парализирана от най-лошата зимна буря от три десетилетия насам. За град, който затваря врати при най-слабото вдигане на прах, тази криза не можеше да дойде в по-неподходящо и трудно време. Из града можеше да се срещнат единствено тези, които разполагаха с коли тип „4×4“ или се придвижваха със ски.
— Докладите са все още откъслечни, сър — продължи Хавлок, — но това, което вече знаем, свидетелства, че е извършена най-сериозната атака в света след 9/11.
Венабъл, бивш губернатор — демократ от Кънектикът, поклати невярващо глава. Само преди три седмици бе положил клетва като президент. Изглеждаше, че така нареченият „меден месец“ ще завърши катастрофално.
— Само това знаем засега — намеси се един глас. Говореше директорът на ФБР Ричард Олрид: бивш съдия и превъзходен съдебен юрист. Той бе на четиридесет и пет години и съответно бе най-младият шеф на Бюрото от времето на Едгар Хувър досега. Точно като своя надут предшественик, и Олрид никога не изпускаше възможността да упражни властта си, независимо от аудиторията, юрисдикцията или протокола.
