Читать «Смъртни врагове» онлайн - страница 177

— Саудитците ли имате предвид? — обади се някой.

Бийчъм пренебрегна въпроса и посочи репортера от „Ню Йорк Таймс“.

— И аз бих искал да ви попитам същото — каза той. — Саудитското правителство полага големи усилия да отрече участието на кралската фамилия. Дали не сте се насочили пряко към някой от членовете на саудитската кралска фамилия? Може би към принц Абдула?

Бийчъм се опита да не издава притеснението си.

— Ние имаме дългогодишни и утвърдени връзки със Саудитска Арабия — каза тя, тръгвайки по много тънък лед. — Понякога съществуват преходни и трудни периоди за кралското семейство, но саудитците са наш важен съюзник и смятаме да поддържаме установените вече връзки.

— Не са ли те предмет на вашето разследване? — викна друг репортер. Това беше извън протокола на подобни пресконференции, но емоциите започваха да взимат връх.

Бийчъм посочи една репортерка отдясно, която не познаваше по лице.

— Имаме непотвърдена информация, че тази сутрин екип от федерални агенти е нападнал ислямска благотворителна организация в Кълъмбъс, Охайо — каза жената. — Петима от заподозрените са убити. Може ли да потвърдите истинността на тази информация и да ни кажете дали тази акция е част от новото развитие на разследването, за което говорите?

Бийчъм погледна бележките си, които, разбира се, не съдържаха отговор на този въпрос. Но на всички беше ясно, че медиите скоро ще се доберат до тази история.

— Дойдох този следобед, за да уверя американския народ, че Белият дом прави всичко в рамките на човешките възможности, за да спре тези терористични атаки — каза тя. — Сигурна съм, че и вие, както и всеки друг в тази зала, разбирате деликатния характер на това разследване. Не бива да искате от мен да казвам неща, които биха подложили на риск живота на много невинни хора. Мисля, че засега това е достатъчно.

В същия момент секретарят по печата на Белия дом излезе пред Бийчъм и махна с ръка, за да постави край на пресконференцията. Въпросите заваляха като град, но вицепрезидентът се извини и изчезна обратно в Западното крило.

— Сигурно знаете нещо, което не ни е известно — каза Андреа Чейз, като се приближи до Бийчъм. Досега тя не бе получила никакви сведения, които да подсказват положително развитие на нещата.

— Знам, че двеста и осемдесет милиона граждани се нуждаят от някаква причина, за да станат утре сутрин от леглата си — отвърна вицепрезидентът. Дори и когато беше спокойна, тя вървеше доста по-бързо от останалите. — Знам, че членовете на нашия пресклуб са започнали да се чудят какво се е случило с президента и знам, че трябва да накараме тези терористични копелета да се чудят колко ли близо до тях сме успели да се доберем. Ако имате по-добър план, кажете го веднага.

Чейз замълча за момент и после каза:

— Дейвид ще се събуди след по-малко от дванайсет часа и ще има много въпроси към нас. Не бих искала да го срещна първа, за да ме пита: „Къде, по дяволите, да търся обичайните заподозрени?“.