Читать «Смъртни врагове» онлайн - страница 175

Мади седна в скута на майка си.

— Той имаше пиратска превръзка на едното око и беше бял като сняг — рече Кристофър. — Каза, че щял да се върне обратно, когато заспим, и щял да ни отвлече в бърлогата си.

Мади започна да плаче тихо, като се опитваше да скрие сълзите си.

— Добре — успокои ги Каролайн. — Никой няма да ви води никъде.

Тя потърка бузките им с носа си, опитвайки се да превърне цялото това преживяване в игра.

— Басирам се, че сега ни чака отвън — заспори Кристофър. Те живееха в доста оживен квартал, но задният двор на къщата гледаше към горист район и това често предизвикваше фантазията на децата преди лягане. — Само ни чака да заспим.

— Не и когато ви защищавам аз — каза Каролайн, преправяйки гласа си като някакъв супергерой от телевизионните сериали. — Сега ще ви докажа.

Първият й импулс беше да се обади на Мейсън, ООЗ имаше денонощен телефон при случай на нужда — ако децата казваха истината, това можеше да представлява истинска заплаха.

— Как ще ни защищаваш? — попита Мади. Нея човек трудно можеше да излъже.

— Ела с мен.

Каролайн избърса сълзите от очите им и ги подкани да слязат от скута й.

— Вижте — навсякъде около къщата има сняг, нали? — попита тя. Те кимнаха, подсмърчайки, и я последваха до прозореца, гледащ към задния двор.

— Ами ако ни гледа сега? — попита Мади.

— Там няма никого, миличко, виждаш ли — посочи Каролайн към задната, покрита със сняг ливада. — Всички следи са само от вашите малки крачета. Пиратите имат големи крака. Ако някой е бил тук, щяхме да забележим следите му.

Логиката малко я поуспокои.

— Ами ако дойде, след като си легнем? — попита Кристофър.

— Аз ще стоя до вас, докато спите. И ако забележа големи отпечатъци в снега, ще знам, че пиратът е наоколо.

Каролайн отново показа на децата задния двор. Лунната светлина им позволяваше да виждат добре наоколо.

— Искам татко — изплака Мади.

— И аз, миличко, но нашият татко ме е научил как да се пазя от глупави, стари пирати. Те нямат работа в къщата ни и никой няма да ви отвлече в тайната си бърлога.

— Обещаваш ли? — попита Кристофър. Майчините уверения като че ли бяха свършили работа. Той долепи лице до стъклото и се вгледа в отпечатъците, за да се увери, че всички са само от малки крачета.

— Обещавам — каза Каролайн. Тя коленичи между децата, уверена, че те постепенно ще се успокоят, макар че самата тя ставаше все по-притеснена. — Обещавам.

Кристофър се извърна от прозореца малко по-спокоен.

— Добре, но коремчето още ме боли — каза той. — Но мисля, че…

Преди той да завърши изречението си, Мади изпищя така, като че ли самата Смърт се бе изправила пред прозореца.

ТРЯС!

Една ръка в ръкавица разби прозореца и сграбчи малкото момче за гърлото. Кристофър се опита да изпищи, но ръката задуши крясъците му и ги превърна в едва чуто мънкане.

Каролайн политна назад, но инстинктивно запази равновесие, криейки Мади зад себе си и дърпайки с всички сили пръстите, стиснали гърлото на ужасения й син.

Мади продължи да пищи, размахвайки ръце нагоре-надолу като падащо коте.