Читать «Смъртни врагове» онлайн - страница 178

Бийчъм остави началник-кабинета до вратата пред Овалния кабинет.

— Тревожиш се за утре — каза вицепрезидентът. — А аз трябва да управлявам цяла държава днес.

Полет №272 на авиокомпания „Делта“ от Канзас Сити пристигна в девет без десет. Това бе последният полет за деня на летище „Рейгън“.

Високият, елегантен мъж премина по „ръкава“ от самолета до сградата на летището, носейки брезентовата си торба и новия брой на списание „Тайм“. На корицата имаше две снимки една срещу друга, прерязани от назъбена линия по средата: от една страна беше президентът Венабъл, а от другата — саудитският принц Абдула. Заглавието гласеше: СЪЮЗНИЦИ ИЛИ АРМАГЕДОН?

— Приятно прекарване — пожела му стюардесата и той последва останалите пътници в залата на летището.

„Не виждам нищо приятно във всичко това — помисли си той, като се насочи към един почти пуст сектор от аерогарата. Чаткането на каубойските му ботуши по мраморния под отекваше в красиво подновения интериор на залата. — Но, както обикновено, дългът и удоволствието рядко се съчетават добре“.

Полковник Елис видя, че шофьорът му го чака в студа, и това му напомни годините, прекарани в Пентагона. Свещеникът на Финеас седеше зад кормилото на един тъмночервен форд с номера от Вирджиния.

— Какво е положението на нещата? — попита Елис.

— Клетка шест е разположена в укрепената къща до „Адамс Морган“. Разузнавателната група е осигурила охраната на съоръженията, има караул на смени и допълнително подкрепление при резервоара „Макмилан“. Трябва да приготвим пакетите до девет часа тази вечер.

— Какво става с неверника?

— Уолър. Джеръми Ендрю Уолър. Трийсет и една годишен, женен, с три деца. Сто четиридесет и пет хиляди долара ипотека. Табелка отпред. Абонамент за „Нешънъл Джиографик“, „Попюлър Сайънс“ и „Маколс“.

— Има семейство, така ли?

— Да. Току-що ги прибрахме.

— Дали е от ФБР? — помисли си Елис на глас.

— Да. Снайперист от Отряда за освобождаване на заложници. Започнах „сондажи“ във Форт Браг и Дем Нек. Ще се опитам да открия някой, който може да е работил с него.

Бившият член на Специалните сили се обърна назад, за да погледне през прозореца, когато колата се откъсна от тротоара.

Отряд за освобождаване на заложници, помисли си той. Този тип можеше да им създаде доста неприятности.

Джеръми се върна в авторемонтната работилница пет минути преди уреченото време. Докато чакаше, бе чел някакво евтино романче над сочни пържени картофки и сандвич „Макдоналдс“, затоплен в микровълнова печка. Остра болка го притискаше точно зад гръдната кост — като че ли храната му бе приседнала или го душеше някакво предчувствие.

— Готови ли сте за шофьора? — попита той, след като почука и влезе с уверена стъпка, с надеждата, че изглежда спокоен.

— Задръж! — каза Малачи. Той стоеше близо до задния край на бетонобъркачката и бе вдигнал възпиращо ръка. Другите двама стояха точно зад него, носеха дебели гумени ръкавици и дихателни маски, които се използваха при работа с опасни химически материали.