Читать «Смърт заради смъртта» онлайн - страница 185

Лисаков хвърли поглед върху своята чернова и равнодушно сви рамене.

— Да я препечата, какво толкова! — тихо каза той. — Нямам никакво вземане-даване с този автор.

— Добре, благодаря — въздъхна с облекчение гостенинът. — Тогава вдругиден ще пратим някого да ви донесе за подпис препечатаната рецензия. Ще си бъдете ли вкъщи? Впрочем какво ли питам — сепна се той. — В такава ситуация не можете да знаете със сигурност къде ще бъдете. Може да ви извикат в милицията или в прокуратурата, откъде да знаете… Уф, дявол да го вземе, лошо се получава, ние твърдо обещахме на автора, че в четвъртък към три часа може да дойде лично да си вземе рецензията. А и не можем да се свържем с него, ще тръгне от друг град, а сега в учрежденията вече няма никого, всички са се разотишли, утре пък е празничен ден… Какво да направим? Знаете ли какво, Генадий Иванович, хайде да направим така: подпишете се на един празен лист, а Леночка ще се постарае да разположи текста така, че подписът ви да се падне там, където трябва.

— Може — все така равнодушно сви рамене Лисаков. Разговорът сякаш с всяка минута го отегчаваше все повече.

— Имате ли чист лист? — попита гостенинът.

Генадий Иванович мълчаливо дръпна чекмеджето на бюрото си и извади няколко листа бяла хартия.

— Онази рецензия, доколкото си спомням, беше четири пълни страници и още около една трета. Значи подписът ви трябва да се намира горе-долу тук. — Той леко докосна чистия бял лист с острието на молива.

Лисаков придърпа листа и уверено се подписа.

— Хайде за всеки случай да приготвим още един лист с подпис — предложи гостенинът. — Представете си, че текстът не се побере или Леночка нещо сбърка…

Генадий Иванович взе още един лист и отново постави подписа си малко под горната третина от страницата.

— Е, да се надяваме, че сега всичко ще бъде наред — бодро каза гостенинът. — Ама ние с вас май забравихме за кафето?

— Ох, вярно, забравих го — сепна се Лисаков. — Нескафе ли обичате или мляно?

— Ако може, мляно — отговори гостенинът. — Между другото, Генадий Иванович, може ли да използвам вашия принтер? Моят нещо се повреди, а в четвъртък още рано сутринта трябва да ида в министерството с вече готов документ. Трябва да разпечатам буквално две странички.

— Разбира се, разпечатайте ги — отговори домакинът от кухнята.

Той се усмихна доволно, извади от джоба си дискетата, надяна на ръцете си тънки велурени ръкавици, включи компютъра. Бързо зареди принтера с току-що подписаните от Лисаков чисти листове и започна разпечатването. Само след няколко секунди в ръцете му бяха двете подписани от Генадий Лисаков писма. На двете имаше отпечатъци от пръстите само на Лисаков и собственоръчният му подпис. Ако щат, да правят експертизи до второто пришествие, това са негови истински подписи. Погледна разпечатката и си каза, че пак му провървя. Този принтер имаше твърде характерен дефект: печаташе главни всички малки букви „у“. Доколкото той знаеше, нито един принтер в Института нямаше такъв дефект. Прекрасно!