Читать «Смърт заради смъртта» онлайн - страница 187

И тъй, милицията спи спокойно и не се интересува от Лисаков чак до четвъртък. През това време Шитова трябва да умре. Трябва. Трябва.

Той звънна и с облекчение чу отвътре забързани стъпки.

— Кой е? — попита Шитова.

— Казвам се Лисаков — много високо, дори по-високо, отколкото трябваше, каза той с надеждата някой от съседите да го чуе. — Генадий Иванович Лисаков. Бях у вас заедно с Александър Владимирович точно когато ви откараха в болницата. Помните ли ме?

— Какво искате? — попита Шитова, без да отваря вратата.

— Разбирате ли, взех от Александър Владимирович пари назаем, за три месеца. И сега не знам на кого да ги върна. Съпругата му, меко казано, не ме обича, та си помислих, че може би ще е по-добре да ги дам на вас. Бяхте много близки…

Вратата широко се отвори, но вместо ефектната брюнетка Шитова, на прага застана слабичката, невзрачна блондинка, която той вече неведнъж бе виждал и в Института, и на „Петровка“.

— Влезте, Павел Николаевич — гостоприемно се усмихна тя. — Очаквахме ви.

Той се втурна назад, към стълбището, но яките ръце на неколцина кой знае откъде взели се мъже веднага го сграбчиха.

* * *

Беше вече почти седем вечерта, когато Вадим Бойцов изведнъж разбра, че е глупак. Просто така, неочаквано, буквално за миг го разбра. Така и не бе пораснал, откак за пръв път си бе помислил, че момичетата сами измислят правилата и пак те ги нарушават, ето защо е невъзможно да си имаш работа с тях. Основната му грешка, която го преследва още от онези юношески години, е била опитът му да обобщи всички представителки на женския пол, да намери някаква единна характеристика, която да му дава ключ към всяка от тях, да му позволява да ги разбира и да контактува с тях. Ако навреме бе срещнал някой мъдър човек, той щеше да обясни на Вадим, че всички момичета наистина са почти еднакви (но само почти), защото всички горе-долу по един и същ начин (но само горе-долу) изживяват процеса на порастване и социализация. Децата и юношите по много неща (но не във всичко) си приличат, но възрастните хора са абсолютно различни. Не можем да ги обобщаваме, като се стараем да намерим единна характеристика и да изведем единна закономерност. Към всеки възрастен трябва да се намери отделен ключ. Индивидуален.

Грешката на Вадим Бойцов беше, че той се бе опитвал да разбере жените изобщо и като не бе успял, бе започнал да се страхува от тях, защото бе решил, че по природа е неспособен да ги разбере. Когато животът го срещна с Анастасия Каменская, той неочаквано разбра, че жените не си приличат помежду си — също както и мъжете. А днес той се запозна с едно чудесно момиче и започна като глупак да го вписва в игрите, които бяха си играли с него зрелите, опитни кокетки. Да, какъв глупак излезе! Не я попита дори за името й.