Читать «Смърт заради смъртта» онлайн - страница 186

Пъхна листовете обратно в пластмасовата папка, изключи компютъра, свали от ръцете си тънките ръкавици, прибра папката и дискетата в дипломатическото куфарче. Сега можеше бързичко да си изпие кафето, за да не пробуди подозрения у домакина си, и да тръгне за Шитова. Дано си е вкъщи…

Шестнайсета глава

Докато се качваше с асансьора към апартамента на Шитова, той отново си преговори двата варианта: ако тя си е вкъщи и ако я няма. Първият вариант беше за предпочитане. Той влиза, дава й парите, които уж дължи на Галактионов, намеква за кафе… По-нататък е ясно. След няколко минути Шитова умира, той оставя сгънатото на четири писмо, подписано от Лисаков, и си тръгва. Ако я няма, отключва вратата, сипва малко цианид в чайничето за запарка или в кутията с нескафе. Може в хладилника й да има тенджера със супа. С една дума ще намери къде да сипе отровата. Най-важното е да не е в захар, гликозата неутрализира цианидите. Оставя писмото и си тръгва.

И в единия, и в другия случай се връща при Лисаков. Работният ден е свършил, утре е празник, милицията със сигурност няма да дойде — и те са живи хора, иска им се да си починат. Отравя Лисаков и си тръгва, като оставя на видно място второто писмо — въпрос на минути. За целта е нужно точно толкова време, колкото е нужно на Лисаков, за да кипне чайника и да поднесе чая.

Милицията ще намери отровената Шитова и написаното от Лисаков (без никакво съмнение от Лисаков: хартията, отпечатъците от пръсти, принтерът, подписът — всичко е негово) писмо, с което той я предупреждава за посещението си. А после ще намерят мъртвия Лисаков, който не е издържал товара от извършените злодеяния и се е простил с живота. Е, и естествено писмото, с което си признава убийствата на Галактионов и Шитова. Отпечатъците от пръсти, хартията, принтерът, подписът — за всичко бе помислил.

Най-важното е самоубилият се Лисаков да не бъде намерен, преди Шитова да умре. Вярно, такова нещо може да се случи, ако сега не я намери вкъщи и се върне при Гена, за да го убие, а трупът му бъде открит, преди Шитова да се прибере и да изпие отровения чай. От гледна точка на вероятността такова нещо може да се случи, но животът е друго нещо. Утре е празник, милицията няма да работи, от Лисаков може да започнат да се интересуват не по-рано от четвъртък сутринта. Разбира се, не го подозират в нещо сериозно, това е напълно очевидно. Ако го подозираха в убийството на Галактионов и имаха улики, по никакъв начин не биха го оставили вкъщи, въпреки че килиите сега са препълнени и нямат къде да държат хората. Разправят, че адвокатът на Лисаков е намерил отнякъде и е внесъл за него колосална гаранция. Толкова пари, че Генадий не би посмял да мръдне, защото ако избяга, сумата ще влезе в държавната хазна, тъй че онези, които са я дали, ще открият беглеца и под земята. Виж ти, умен човек е измислил гаранциите. Не е нужно да пазиш престъпника и да харчиш за това държавни пари, а избяга ли — този, който е дал парите, ще си го намери, без никакво съмнение.